Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест попари България в изборния ден. Почина един от най-добрите ни певци
  • Новини

Черна вест попари България в изборния ден. Почина един от най-добрите ни певци

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
eepvaiciasciasic.jpeg

Почина големият български тенор Румен Дойков, съобщиха негови близки в социалните мрежи.

На 71 години си е тръгнал оттук изпълнителят на повече от 50 централни тенорови партии с над 30-годишна кариера на три континента, стана ясно от публикация във фейсбук на музикалния критик Димитър Сотиров.

„Професионалист, приятел и преди всичко Човек! Огласяше години наред пред пълни зали, с участието на оперни величия – колоси – Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Николай Гяуров и много, много други големи светила в областта на оперното изкуство у нас“, казват приятели на Румен Дойков.

Тенорът дебютира на сцената на Националната опера и балет в София през 1976 в ролята на Йеник в шест спектакъла на операта „Продадена невеста“ на Сметана.

Не изпускай тези оферти:

След дипломирането си през 1977 става солист на националния ни театър, а първата му роля e Хофман от „Хофманови разкази“ на Офенбах през 1979 г.

За близо 30- годишната си активна творческа кариера Румен Дойков е натрупал солиден репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които емблематични за певеца са ролите на Отело, Радамес, Полион, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро.

Гастролира с голям успех в различни страни на Европа, в САЩ и Южна Америка самостоятелно и като солист на Националната опера.

Изпълнява почти всичко от лирико-драматичния репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които: Отело, Радамес, Полион, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро, Херцога, Алфред, Енцо и много други.

През периода 1988-1992 е солист на Белградската опера. Именно в Белград е и неговият дебют в ролята на Радамес от операта „Аида“, който ще окаже съдбоносно влияние в неговия творчески път.

През 1995 г. участва в мегаспектакли „Аида“ на открито в Сао Пауло, Бразилия, а по-късно отново в „Аида“ – Опера на площада – в София.

Още скръбни вести:

След тежко боледуване, тази сутрин почина бившият ген. директор на „Арсенал“ инж. Иван Иванов.

Преди 3 години Иван Иванов бе обявен за Оръжейник на 20 век от Националния комитет за възраждане на отбранителната промишленост в България, повече от десетилетие управлявал днешен “Арсенал”, в качеството си на генерален директор.

Бивш депутат от БСП в 38-то Народно събрание, автор на законопроекта за мажоритарен избор на народните представители.

Иван Иванов бе повече от 10 години член на ВПС на БСП.

Бил е член на парламентарната икономическа комисия и на комисията по национална сигурност в 38-то НС.
Две години е член на ИБ на ВПС на БСП.

През 1997 година по време на януарските събития Иван Иванов бе в състава на втория социалистически кабинет като министър на икономиката.

Последно сбогом казанлъчани могат да си вземат в четвъртък, 6 октомври в Казанлък, съобщи presstv.bg.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ печели изборите?
Next: Официално! България избра: ГЕРБ печели, ПП, БСП и Слави се провалиха, а ДПС и Възраждане Вижте резултатите

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.