Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженци се разведоха два часа след сватбата
  • Новини

Младоженци се разведоха два часа след сватбата

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
masldalsdaosdas.jpg

Изглежда, че всичко може да се случи през първите два часа от брака, за да унищожи щастието на младоженците.

Малко хора биха могли да си представят какво точно е това, защото след такова важно събитие, обикновено влюбените изживяват само най-щастливите моменти.

Но винаги има изключения и този случай е един от тях.

Не изпускай тези оферти:

В Саудитска Арабия мъж реши да се разведе със съпругата си два часа след встъпване в брак. Той взе това кардинално решение поради факта, че момичето публикува сватбени снимки в социалните мрежи.

Оказва се, че преди да станат семейство, двамата млади влюбени са сключили брачен договор, в който ясно пише, че съпрузите нямат право да качват никакви снимки от тържеството в социалните мрежи.

За съжаление, булката не успя да изпълни обещанието си и изпрати снимки от церемонията на приятелите си в една от социалните мрежи.

Това е и причината за развода.

Роднините на момичето бяха шокирани от акта на младоженеца и заявиха, че той няма никакво право да разпусне брака. Обратното мнение се споделя от роднините на мъжа.

Повечето съвременни хора се придържат към факта, че ако не публикувате всичко, което правите, или нямате сметка в социалните мрежи, просто не съществувате.

Разбира се, някои могат да живеят с такава невидимост, но за други това е начин на живот. /jenata.blitz.bg

Още интересни новини:

С наближаването на топлите сезони изведнъж се сещаме да обърнем внимание на петите – частта от тялото, която често пренебрегваме зимно време, просто защото не я излагаме на показ. Но напуканата кожа на петите е често срещан проблем, който изисква незабавни действия. За щастие има много просто решение и дори няма да се налага да посещавате специалист по педикюр.

Трябва ви 1 картоф и шепа други продукти, за да направите кожата на петите бебешки мека :

Ще имате нужда от:

1 картоф с кората
сокът от 1/2 лимон
1 чаена лъжичка сол
1 чаена лъжичка паста за зъби
сито или цедка

Как се прави:

Измийте картофа и го настържете с фино ренде с кората.

След това с помощта на цедка и лъжица се опитайте да изстискате колкото се може повече сок.

картофен сок

Добавете сока от половин лимон, солта и разбъркайте добре.

лимонов сок

Накрая добавете една чаена лъжичка паста за зъби.

паста за зъби

Разбъркайте всичко добре, след което накиснете изцедената страна на лимона в тази смес.

Масажирайте напуканите пети с лимон, напоен със сместа, за около 5 минути.

След това оставете за 20 минути да подейства.

Накрая изплакнете с топла вода и нанесете овлажняващ крем.

Една седмица след тази процедура кожата на краката ви отново трябва да бъде мека и здрава.

Късмет!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите в шок! Нещо неузнаваемо се случи с дъщерята на Мартина Вачкова
Next: Всеки, който има пералня да прочете! Това няма да го дадат по никоя реклама, защото ще ти спести стотици левове, а не струва нищо!

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.