Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новата Симона Радева в МВР: Полицайката Любка, помогнала на убиеца с поршето
  • Новини

Новата Симона Радева в МВР: Полицайката Любка, помогнала на убиеца с поршето

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
nsanoasboaviasmona.png

Любка Гечева, полицайката, която е проверявана, че е подпомогнала убиеца с „Порше“-то Димитър Любенов, е близка с осъждан наркодилър. Тя е била разследвана от МВР за контакта си с Йонко Иванов.

Оказва се, че полицайката е била командирована в Слънчев бряг, когато мъжът е арестуван там с пико, а впоследствие осъден на година и четири месеца затвор. Иванов бе задържан през август 2018 г. в курорта.

През вечер Йонко публикувал свои снимки във фейсбук с полицайката. Тя не е писала докладни записки за контакта си с криминален контингент, макар да е длъжна по закон. Йонко парадирал из курорта, че полицайка му е гръб и го пази. Не е споменавал обаче, че става дума конкретно за Гечева.

Той е задържан на 8 август. Тогава е започвало и разследването на ченгето Любка, което, както се вижда, не е завършило с нейното уволнение.

Не изпускай тези оферти:

Любка Генчева, също като друг миндил от структурите на МВР – полицайката Симона, ятачката на Георги Семерджиев, публикува меко казано неуместни снимки в социалните мрежи. От профила й във Фейсбук може да се види, че тя обича да си почива в спа курорти и да позира в предизвикателни пози.

Д имитър Любенов, обвинен за катастрофата на 25 септември на околовръстното шосе на София, остава в ареста окончателно, реши апелативният съд в София. Магистратите се мотивираха, че има достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на обвинението, както и опасност Любенов да извърши ново престъпление.

При инцидента загина един човек, а двама бяха ранени.

Прокуратурата иска постоянен арест на Димитър Любенов за катастрофата на Околовръстното шосе на София

Преди дни Софийската градска прокуратура промени обвинението на Димитър Любенов в умишлено престъпление. Досега то беше, че по непредпазливост е причинил смъртта на 64-годишен френски гражданин и телесни повреди на двама други. Според събраните данни Любенов е шофирал след употреба на алкохол и наркотици.

Той е шофирал със 195 км/ч, при ограничение от 80 км/час. В кръвта на Любенов бяха установени 1.73 промила алкохол, кокаин и други опиати.

Прокуратурата припомни, че вече е бил глобяван от Пътна полиция преди време. Съдът цитира данни, според които Любенов е санкциониран 23 пъти, 15 от които за последните две години, като дори някои нарушения са в съседни дни.

Кокаин и алкохол в кръвта на шофьора, предизвикал катастрофата на Околовръстното

Защитата каза, че Любенов е готов да съдейства за разкриването на всички детайли. И затова вече е дал показания. В тях той обяснил, че малко преди катастрофата е спрян от полицаи, на които дал 200 лева, за да го ескортират.

Адвокатът му Ива Борисова заяви, че прокуратурата не е направила нищо, за да изясни дали в случая няма участие на длъжностни лица и спомогнали ли са те за катастрофата. Докато не бъде изкоренена корупцията от тази държава, тя ще бъде „счупена“, каза Борисова и посочи, че мъжът е направил всичко възможно да не шофира, но е бил принуден.

Прокуратурата посочи, че това са твърдения на обвиняемия и се прави още проверка. Доказателства засега няма.

От своя страна министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев посочи, че има отстранени полицаи, които са „имали участие, каквото не би трябвало да имат“.

Съдът цитира експертиза, че Любенов е можел да спре в отбивка на пътя, а непосредствено преди удара той не е използвал спирачките на колата.

В съдебната зала през сълзи Любенов изказа съболезнования на загиналите и изрази съжаление, че не може да върне времето назад. Виновен съм, направих грешка. За мен първият път се оказа фатален, каза още Димитър Любенов. ​

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъдещето на България – решено: Току-що Бойко Борисов обърна палачинката!
Next: 13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.