Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Празни къщи в целия регион чакат желаещи да ги обитават безплатно
  • Новини

Празни къщи в целия регион чакат желаещи да ги обитават безплатно

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
ksaushuasuhasohia.jpg

Все повече хора се решават да отдадат имотите си за ползване срещу стопанисване. ЗДРАВИ, ОБЗАВЕДЕНИ И МНОГОСТАЙНИ КЪЩИ, НАМИРАЩИ СЕ В ЖИВОПИСНИ МАЛКИ СЕЛЦА В ЦЕЛИЯ РЕГИОН, СА ОБЯВЕНИ ЗА БЕЗПЛАТНО ОТДАВАНЕ СРЕЩУ СТОПАНИСВАНЕ.

Все повече местни прегръщат идеята на Фейсбук групата „Имот под наем без наем“ да осигурят подслон за хора, желаещи да живеят на село, които нямат свой собствен дом. Офертите зачестиха, особено след публикацията в „Борба“ за двамата влюбени Ваяна и Симеон, които намериха мечтаното място за екодом в Малки чифлик.

Част от предложените за обитаване имоти са на млади хора, които са ги получили като наследство от своите родители или баби и дядовци, но нямат възможност да се върнат на село и да се погрижат за къщите.

Не изпускай тези оферти:

Новите собственици не желаят постройките да пустеят и да се рушат, затова се решават да ги дадат на непознати. Обикновено имотите разполагат с голям двор, зеленчукова и овощна нива, които могат да задоволят хранителните нужди на живущите.

От своя страна пък те трябва да се погрижат за покрива, ако протече, или да направят ремонт, в случай че се наложи обновяване.

СРЕД ПОСЛЕДНИТЕ ОБЯВИ Е ТАЗИ НА МЛАДА ЖЕНА ЗА ДОМ В СТРАЖИШКОТО СЕЛО ЛОЗЕН. „Имотът се състои от две стаи, коридор и голяма маза, която е под цялата къща.

До нея има две стопански постройки. В двора има много овощни дръвчета и лози, общо е един декар. В къщата има вода в кухнята, в мазето и навън. Тоалетната е външна. Нуждае се от малко ремонт и почистване. Зад къщата има много свободни обработваеми ниви. Надявам се тази къща да намери добро и трудолюбиво семейство, което да я превърне в уютен дом“, гласи информацията за имота.

Тя се допълва от снимки на мястото, от които става ясно, че с малко усилия то наистина може да се трансформира според вкуса на бъдещите ползватели. Публикацията е направена на 16 септември и все още не са открити обитатели.

Ден по-късно пък друга жена пусна оферта в групата за къща с уникална архитектура и четири декара двор с ябълкови дръвчета в полскотръмбешкото село Стефан Стамболово. В имота никой не е живял в продължение на една година, но преди това собственичката вложила 10 000 евро за ремонтни дейности, дограми и т.н. Жената е емигрирала от България, но й станало мъчно за любимата къща, която пустеела.

„Искрено се надявам да намеря точните хора, които ще са доволни и щастливи да живеят в моя дом. Създала съм го с много труд и любов и с много лишения, но си струваше. Не съм си идвала повече от три години, но зная, че новият път до Велико Търново е много удобен. За по-малко от 30 минути се стига до там от областния град“, казва стопанката.

Десетки хора реагирали на офертата и се обадили за имота. Жената допълва, че имала затруднения да избере на кого точно да повери къщата, тъй като всички били добронамерени, културни и възпитани хора, а тя от своя страна искала да помогне на всички. В крайна сметка обаче се спряла на най-подходящите кандидати.

ОБЯВИТЕ ЗА СЕЛСКИ КЪЩИ В ОБЛАСТТА СЕ ДОПЪЛВАТ ОЩЕ ОТ ИМОТ В НОВО ГРАДИЩЕ, ВИШОВГРАД, ХАДЖИДИМИТРОВО И Т.Н. Има и малко по-различни оферти, които включват и работа за желаещите обитатели.

„Търся съмишленици за развиване на селски имот в село Пушево до Велико Търново. Имотът разполага с две къщи, два гаража, стопански постройки, геран, четири декара двор.” Собственикът отдава безплатно мястото и предлага на бъдещите стопани да участват в производството на екоплодове и зеленчуци.

Много са и публикациите от семейства от всички краища на България, които искат да се заселят в областта. Повечето от двойките са с деца и имат желание да научат наследниците си на любов към земята и малките населени места, които съхраняват родните традиции и дух.

Галина ГЕОРГИЕВА


Източник: Борба.БГ

Още интересни статии:

Народът вярва, че всяко растение, което имате в двора си, носи някакво значение. Религията на растенията и дърветата в миналото е била много развита.
Доста неща от тогава са останали и днес.
Вижте десетте свещени растения и какво значение имат:

Акация

Акация не е добро дърво и затова не трябва да е в близост до къщата. Рано я наричали нерод (без плод), а пресаждането на акация се смята за светотатство.

Бор

Борът е характерно дърво за сянка ако сам покълне на гроба или в близост. Ако е умишлено засаден на някое важно място, или ако го е засадила значима личност (цар), тогава става важен и тук се събира народ и се издига в култ мястото.

Бреза

От нейните клонове са правили метли. Брезата е адско дърво, защото Спасителят го били с клони от бреза. От сухата кора на бреза се правят истински факли, които се палят на Ивановден или на Петровден. От дебело дърво на бреза в началото на пролетта се точи сок, който се пие вместо вода.

Върба

Върбата в убежденията и религията заема важно място. С клонки от върба се удрят деца и възрастни на Лазарова събота и се казва: „да расте като върба“. Глог Вярвало се е, че тоягата от глог е най-мощното средство срещу вампири и зли духове-демони. Цветето и плода на глога в народната медицина се използва за лечение на сърце.

Дрян

Дрянът е дърво, което първо цъфти през пролетта, а последните зрели плодове дава през есента. Дрянът се свързва със здравето и от него се правят сурвачките, слага се в питката за Коледа, правят се ритуали за здрави. На Богоявление на децата се дава да изядат цветче от дрян, за да бъдат здрави.

Черница

Черницата произхожда от Мала Азия, а бялата от Китай. И двата вида имат лечебни свойства и хранителни свойства. Не е добре за къщата, ако корените на дървото минат под къщата защо цяла къща ще умре и ще бъде опустошена. Огромни черници в близост до къщата-значат, че отдавна е опустяла.

Ябълка

„Босилек се дава за аромат, а ябълка от милост“. Ябълката е символ на приятелството и любовта към ближните и често се носи за подарък. Преди Петровден жените не бива да ядат ябълки, за да не им пораснат ябълки в гърлото, като на мъжете. Засаждане и присаждане на различни видове ябълки (леки, ароматни, кисели) означавало задължение и чест. Онзи, който не е присадил плодни дървета, не трябва дори да ги реже. Ябълката е неразделна част от сватбени и религиозни обичаи.

Липа

Липата при славяните е свещено дърво. Липата се засажда далеч от къщата (поне 100 метра) и тя с ароматни цветя освежава околната среда и дава на пчелите добър прашец, а те дават липов мед който е основна суровина за създаване на мед.

Въглищата от липа пречистват водата, а с тях чудесно се почистват зъбите и венците.

Орех

Когато свети Илия гръмне, орехите ще се напълнят с червеи. Орехите са неразделна част от украсата на масата за Коледа и Великден. От плода ситно смлян, в миналото се е правело масло (10 кг ядки за 1 литър масло). Дървото на ореха не е добре да бъде засадено в близост до къщата, както поради корените, така и заради сянката, която пада върху къщата. Не е добре да се седи под сянката на орех. Ако има орех, или черница, всички в къщата умират.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат
Next: Чудесни новини от НОИ! Още едни пенсии се увеличават

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.