Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брутално! Скандален бизнесмен се развилня: Преби до неузнаваемост възрастен мъж след забележка
  • Новини

Брутално! Скандален бизнесмен се развилня: Преби до неузнаваемост възрастен мъж след забележка

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
bzbzibznbsmbs.jpg

Популярният в Санданско фермер животновъд Атанас В. с прякор Кучето от село Ново Делчево е пребил жестоко възрастен мъж след безобидна забележка.

Инцидентът е станал вчера, а след побоя битият, който разказал, че е станал жертва на Кучето без сериозен повод, е настанен в болница с множество травми, пише Struma.com

Полицията задържа фермера, който за пореден път вилнее из селата в общината. Множество жалби има от хората в Ново Делчево и съседните села, че кравите на Кучето или Влашки, както още го наричат, унищожават градини, лозя, влизат в чужди пасища и ако някои дръзне да се оплаче или направи забележка на Кучето, бива пребит.

По стъпките на именития си баща тръгна и неговият син – 23-годишният Любослав, който преди години бе обвинен в изнасилване на 19- годишно момиче, вкарвайки го в мазе на кооперация в Сандански.

Не изпускай тези оферти:

Скандални разкрития за синчето на бизнесмен, изнасилило брутално девойка в мазе

20-годишният тогава, според сигнала, бе бил и измъчвал девойката, докато осъществи намеренията си. В хода на досъдебното производство у Любослав са установени и високорисково наркотично вещество, кокаин с бруто тегло 0, 26 гр.

Още криминални:

Трима пострадаха след пореден случай на непълнолетен шофьор, който подкара кола. Катастрофата е станала във вторник около 22:30 часа в района на село Бистра, съобщи полицията.

15-годишният шофирал лек автомобил с чужди регистрационни номера и загубил управление над колата. Автомобилът се преобърнал в дере край пътя.

Непълнолетният водач е получил фрактура на ключица, а пътувалите с него 36-годишен и 13-годишен съответно фрактура на гръбначен прешлен и фрактура на бедрена кост. Полицейски екип е помогнал за изваждане на пострадалите от автомобила. Те са настанени в болница.

По случая е започнало разследване.

Още криминални:

Трактор причини катастрофа на Е-79 на изхода на Благоевград в посока пътен възел Рилци-Бело поле. При инцидента няма пострадали, предаде БГНЕС.

Към 11 ч. се откъсва лявото задно колело на трактора, в което се удря движещ се също като трактора в посока с. Рилци лек автомобил „Субару“.

След удара в откъснатото колело, лекият автомобил се забива в мантинелата, разделяща двете платна на пътя.

По чудо няма пострадали. Движението в участъка се осъществява само в активната лента, пробите за алкохол на двамата водачи са отрицателни.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно меле в Бобов дол! Мъж влезе в кръчма с въпроса: Кой от вас се вижда с жена ми и настана голям бой
Next: 5-минутен шоколадов сладкиш – тайната му е в горещата вода. Копринено мек и възхитително сочен

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.