Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кое е това момиче? Малцина ще разпознаят едно от най-красивите лица на екрана днес
  • Новини

Кое е това момиче? Малцина ще разпознаят едно от най-красивите лица на екрана днес

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
mriadaodasobaeva.jpg

Обичаме да ви предизвикваме с ретро-снимки на известни личности у нас, които в повечето случаи не биват разпознати. Вярно е, че славата върви ръка за ръка със суетата, което често пъти води до осезателна промяна във външния вид на дадена знаменитост.

Днес ви предлагаме поредното предизвикателство – ще познаете ли момичето с буйните коси от снимката?

Мира Добрева млада

Точно така, това е Мира Добрева в зората на кариерата си!

Не изпускай тези оферти:

Водещата на БНТ винаги е била красива жена, но сега реши да го припомни и на аудиторията си в социалните мрежи.

„Зверски ми е смешно“ – така коментира снимката си от 1990 година журналистката.

Самата тя споделя спомена на страницата си във Facebook.

Мира Добрева днес

Феновете веднага реагираха на колоритния кадър и заляха водещата с коментари:

„Красота! Не, че сега не си Красива, просто разликата е голяма!!!“

„Обясни ми, какво значи “зверски смешно“?“

„Що…виж каква коса…ЧУДО!!!“

А, Мира скромно обяснява:

– …“всички бяхме с такива бухнали коси и ръкави с подплънки и набор. И на мен ми е доста смешно, защото си спомних и аз каква бях“, пише водещата, цитирана от fakti.bg.

Е, всички знаем, че спомените топлят, но носят и носталгия по отминалите времена, когато бяхме млади, безгрижни и много харесвани.

Още интересни новини:

Прeдcтaвитeлитe нa тaзи зoдия oбичaт чиcтoтaтa, мaниeритe, coциaлнитe прaвилa и ca мнoгo изиcкaни и eлeгaнтни в тoвa. Тe ca cпрaвeдливи и винaги ce бoрят зa иcтинaтa, живeeйки нeпoкoрeн, нo cъщeврeмeннo и нeжeн живoт.

Въпрeки тoвa, нaпocлeдък нeщaтa нe им вървяхa кaктo трябвa.

Вaжнo e дa знaeтe, чe тoвa нямa дa прoдължи пoвeчe пo тoзи нaчин, тъй кaтo acтрoлoзитe прeдвиждaт мнoгo интeрecни cъбития, кoитo oчaквaт хoрaтa, кoитo принaдлeжaт нa eдин oт нaй-интeлигeнтнитe знaци в хoрocкoпa – Вeзнитe.

Спoрeд acтрoлoгичecкитe прoгнoзи, Вeзнитe щe имaт възмoжнocт дa ce oтървaт oт вcички прeпятcтвия и нeприятнocти, c кoитo ca ce cблъcкaли прeз изминaлия пeриoд, ocoбeнo пoрaди влияниeтo нa плaнeтaтa Юпитeр, кoятo щe ocтaнe в знaкa нa Вeзни цeли 13 мeceцa. Тoвa oзнaчaнa нaпрeдък, щacтиe и къcмeт във вcички oблacти!

Още интересни новини:

Софи Маринова се оказа всестранно развита личност, която има дарба да гледане на карти.

Уменията й изпита нейната приятелка и колежка Преслава, която изпадна в ступор от това, което й каза ромският славей по време на сеанса.

Етрополската звезда разбърка картите и започна да ги реди една по една, а ясновидските й способности разсмяха Преслава, която нито за минута не успя да прикрие смеха си.

Като гледачка Софи ще играе в дългоочаквания си дует с Преслава, който са снимали преди броени дни. От любопитните клипчета, които двете споделиха с последователите си, става ясно, че са използвали автентични арабски декори. Това със сигурност вещае някоя разтърсваща арабска мелодия, която безспорно ще влезе по дискотеките и ще им донесе много работа.

Във видеото Софи казва на Преси, че е „голяма кралица“. Тези думи карат Преслава да се засмее и да повторят отново сцената.

Фенове на певиците отдавна ги подтикват към идеята да запишат обща песен и ето, че най-накрая това е факт. Парчето ще види бял свят съвсем скоро, а през това време Софи и Преси показват любопитни кадри от снимачната площадка, за да демонстрират колко весело е протекъл работния процес. А, разбира се, в центъра на забавлението и шегите е винаги Софи Маринова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесдама е арестувана в Пловдив, става дума за много пари
Next: Катастрофални новини за десетки хиляди български пенсионери

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.