Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо ужасно става с млади момчета на Младежкия хълм в Пловдив
  • Новини

Нещо ужасно става с млади момчета на Младежкия хълм в Пловдив

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
mldsakdakdkzd.jpg

Поредното арогантно нападение над момчета на Младежкия хълм в Пловдив. В началото на месец август бе подаден сигнал за побой над момчета в града под тепетата.

Тогава няколко момчета с различна сексуална ориентация бяха зверски пребити от 17-годишни, трениращи кикбокс. Сега, през октомври, историята се повтаря. И историята ще продължи да се повтаря, докато съответните органи не вземат отношение, предава glasnews.bg.

Нападателите са станали още по-нагли. Те вече си правят регистрации в популярно приложение за запознанства и чрез него залъгват хомосексуални момчета. Нападателите примамват жертвите си, уреждат си срещи с тях на Младежкия хълм, а след което ги пребиват. Има данни, че дори взимат парите на пострадалите.

И този път групата биячи са кикбоксьорчета, които са на възраст 18-20 години. При един от последните инциденти, които обикновено се случват в тъмната част на денонощието, нападателите разполагали с газов пистолет, който използвали – за щастие стрелбата се разминала без пострадали лица.

Не изпускай тези оферти:

Екипът на медията потърси един от пострадалите, който е бил пребит, но на този етап той отказва коментар по темата. Споделя, че е наплашен и това е напълно разбираемо.

Все още няма информация дали органите на реда са уведомени за случаите на насилие, но се надяваме да се самосезират. Една част от ЛГБТИ хората са на мнение, че полицията си затваря очите за подобен тип инциденти.

Още криминални новини:

Пореден случай на превозване на нелегални мигранти установи полицията. След преследване по автомагистрала „Тракия“ от Пловдив до София по случая е задържан водач на автомобил, в който пътували четирима чуждестранни граждани.

При преследването е бил ударен патрулен автомобил. Няма пострадали.

Преследването на колата с нелегалните мигранти е започнало около 5:00 ч. от АМ „Тракия“ в района на Пловдив. Гонката продължила през района на Пазарджик. Полицаите задържали водача и четиримата мигранти на ул.“Бели Дунав“ в София.

По първоначална информация, лекият автомобил е бил шофиран от 45-годишен, криминално проявен българин. Мъжът не е спрял на няколко полицейски патрули от ОД-МВР-Пловдив.

Мигрантите са заявили, че са от Мароко.

Още криминални новини:

На първи октомври се навършиха точно осем години от взрива в завода за боеприпаси край видинското село Горни Лом. Всичките 15 мъже и жени, които тогава бяха на смяна, загинаха. Имаше и ранени. Виновни обаче няма, предаде Нова тв.

Първи октомври, 2014 година. Завод „Миджур“ край село Горни Лом, малко преди 17 часа. Мощен взрив разтърсва района. Завинаги там остават майки, бащи, синове и дъщери.

„Надеждите за намиране на оцелели се изпариха“, заяви главен комисар Николай Николов, началник на „Национална служба Пожарна и аварийна безопасност“.

Осем години по-късно трагедията не е забравена. „Като дойде тази дата за мен е нещо страшно”, споделя Жасмина Стоянова. Тя е работила в завод „Миджур“ и оцелява по чудо, след като отломка от взривения цех се забива в ръката ѝ.

„Удари ме един циментов блок. Имам две дупки на ръката си. Спомням си, че ме удари нещо много силно по ръката. И като си погледнах пръстите – изгубих съзнание и паднах на портала. Колеги ме вдигнаха и повече нищо не знам. 10 минути не помня нищо“, разказва жената.

Претърпява две операции. Но ръката ѝ така и не се възстановява. „Хапчета пия постоянно за успокоение, защото не мога да спя и ме боли“, твърди тя.

Жената разказва, че не е получила обезщетение, след като е била ранена. „Не съм получила една стотинка от застраховка, а виновни няма. Водихме толкова дела, даже мисля че още продължават, но виновни сме си ние. Жалко за колегите, отидоха си млади, оставиха деца, семейства. Тук в България наказание няма, виновни няма“.

До ден днешен виновни за взрива и смъртта на 15-те мъже и жени няма. Обвиняемите по делото бяха четирима. Един от тях е и собственикът на завода Валери Митков, чийто син беше сред загиналите. „Да се накажат тези господа и дами, които са алчни за пари и само гледат да се печели, а не се гледа за здравето и живота на хората. Така ще продължава. Ще има жертви и ще са виновни тези, които работят там, защото сме гладни, боси, болни. Отиваме да работим, за да си поддържаме семействата и в един момент си отиваме от този свят”, заяви Жасмина.

В момента завод „Миджур“ не утилизира вече мини. Неофициално обаче се знае, че новите собственици са украинци, които най-вероятно ще произвеждат патрони в него.

„Съвсем нови сгради са изградени, нова технология, нови машини и да се надяваме, че ще са по-безопасни от предишните. Работят усилено да започне производство. Да се надяваме, че повече аварии няма да има“, посочва Илиян Михайлов, кмет на село Горни Лом.

Жителите на селото обаче искат проверяващите институции да не си „затварят очите“ пред нередностите вътре. За да няма повече жертви и почернени семейства.

Осем години по-късно не се знае каква е причината за експлозията в завода, а съдът и прокуратурата в България казаха, че никой няма да понесе отговорност за трагедията, в която живота си изгубиха 13 мъже и две жени.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова: Младоците от ПП може да ми се обидят, но аз трябва да кажа истината
Next: Шеф на белодробна болница във Враца избухна за мистериозните следи в небето

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.