Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада красавица разстреля с 6 куршума новозабогатял млад адвокат
  • Новини

Млада красавица разстреля с 6 куршума новозабогатял млад адвокат

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
msldalasldasldas.jpg

Млад и обещаващ адвокат от Кентъки с млада и красива приятелка, тъкмо завършила гимназия. Двамата са влюбени и целият град Хайланд Хайтс им завижда. Те показват щастие и завиден начин на живот.

Това е само повърхността на историята на Райън Постън и Шайна Хюбърс. Истината обаче е съвсем различна и излиза наяве едва след като Шайна убива с шест куршума Райън, тъй като той я карал да пере мръсните му дрехи и да гледа домашните му любимци. По време на делото срещу Хюбърс обаче стават ясни още по-страшни неща, включително и планиране за масови убийства.

Фаталната случка между двамата млади става на 12 октомври 2012 година, а Хюбърс е обвинена през декември същата година. Скоро е пусната под гаранция, тъй като пледира самозащита.

Цели три години делото срещу нея се точи – то минава през доживотна присъда, а съвсем скоро наказанието й е намалено на 40 години затвор.
Животът на Райън Постън

Не изпускай тези оферти:

Адвокат Райън Постън изглежда добър човек – син, внук, по-голям брат и юрист, който помага на бедни хора, които не могат да си позволят скъпа защита. Неговият дядо, Джеймс Постън-старши, е бил адвокат в продължение на 54 години, а чичото на Постън, Джеймс Постън-младши, също практикува право.

Къща, обитавана от зли духове, сее смърт и пустее празна

В по-младите си години обучението на Райън му позволява да види много нови места – учи във Филипините и Швейцария, съответно в Международното училище Манила и Международното училище в Женева.

Той завършва бакалавърската си степен в университета в Индиана, където записва специалност по политически науки, история и география. След като изкарва и докторската си степен по право от Правния колеж Салмън Чейс в Постън, започва да работи като адвокат в Синсинати, Охайо.
Музеят с колата на Георги Димитров №1 сред туристите по света (ВИДЕО)

През 2011 г., вече утвърден адвокат на 28 години, се запознава с бъдещата си приятелка Шайна Хюбърс във Facebook. Хюбърс, която по това време е на 19 години, е приятел с доведения братовчед на Постън.

Адвокатът първо само „лайква“ снимките по бикини на Хюбърс и след това започва разговор с нея. Когато в крайна сметка се срещат, момичето следва психология в университета в Кентъки.

Двойката излиза година и половина и през цялото време Шайна проявява мания по Постън, която на моменти е обезпокоителна според неговите приятели и семейство. Съобщава се, че тя рутинно посещава апартамента му без предупреждение и му изпраща между 12 и 100 съобщения на ден.
Връзката на Райън и Шайна

Подобно на Постън, Хюбърс е даровита студентка, която приема обучението си сериозно. Тя завършва университета в Кентъки с отличие само за 3 години и бързо се премества да следва магистърската си степен, а нейните приятели и съученици смятат интелекта й за гениален.

Много от близките приятели на Постън твърдят, че е искал да скъса с нея, но не е могъл. „Той беше твърде мил. Не искаше да нарани чувствата й“, казва приятелят му Том Авадала.
Welcome to Bulgaria: Полицайката на Любенов от Околовръстното върти кючеци, мята пендари (ВИДЕО)

Друг човек от неговото обкръжение, Мат Херен, споделя същите твърдения в разговор с CBS News като нарича Постън „човек, който искате в живота си“. Подобни твърдения ще заемат основна част в делото за убийството.

Но Ники Карнс, съседка на покойника, твърди, че той е бил агресивен по време на връзката им и често е засрамвал теглото и външния вид на Хюбърс. Карнс казва, че момичето е вършило задълженията на Постън – включително пране и да се грижи за домашните му любимци.

В разкритите sms-и и съобщения се вижда, че Постън казва на приближените си, че приятелката му го тревожи, като обяснява, че тя „го плаши“. В отговор те споделят същите мнения и допълнителни съобщения показват вече, че Хюбърс всъщност си е представяла как застрелва Постън веднъж, когато двойката посещава стрелбище.
Сунай Ремзи – приказка от затвора, каквато никога не сте чували

В дните преди убийството му Постън започва да изразява силно недоволство от връзката. Нещата обаче не се променят много – до нощта, когато Хюбърс дърпа спусъка.
Убийството – нападение или самозащита

Причината за смъртта на Райън Постън са 6 последователни изстрела. Хюбърс се появява на вратата му – и ще стане последният човек, когото някога е виждал.
Шест куршума за адвокат от Кентъки, карал приятелката си да пере

Шайна танцува по време на разпита си в полицията.

След като стреля 6 пъти в приятеля си, момичето само набра 911. В полицейския участък Хюбърс изглежда раздразнителна и трудно успява да запази мълчание, въпреки че изразява желание да го направи. В хода на разпита с многословието си Хюбърс представя картинка, който се отклонява от тази, която изначално казва на операторите на 911, пише chr.bg.

Разказът й бързо става неясен, като в един момент твърди, че е изтръгнала пистолета от ръката на Постън, а в следващия – че е взела огнестрелното оръжие от масата.

Малко след това тя започва да танцува из стаята, пее „Amazing Grace“ и говори как една присъда за убийство ще й попречи в откриването на съпруг. И всички тези изблици са уловени от камерата в стаята за разпит.
Русия: Бият ни свирепи украински мутанти, създадени от САЩ в биолаборатории

По време на процеса Хюбърс поддържа твърденията за самозащита и предлага подробен разказ за връзката си с Постън от нейна гледна точка. Прокурорите настояват, че е убила Постън, защото той е бил твърдо решен да прекрати връзката им.
Искам да изгоря целия град

Междувременно защитата представя текстови съобщения, написани от Постън, от рода на: „Няма нищо, което да искам повече от това просто да изгоря проклетата земя и да оставя целия този град в купчина развалини.“ Приятелят на Постън, Али Вагнер, твърди, че той е имал емоционални проблеми по това време, за които е започнал да взима антидепресанти.

Притежаваното от Постън оръжие е под въпрос след трагичното събитие. Хюбърс твърди, че той не вижда проблем да стреля с огнестрелните си оръжия на закрито, а по-късно ще се потвърди, че в апартамента му е имало книга с дупки, наподобяващ тези от куршуми. Момичето казва, че е стрелял по книгата, но приятелите на Постън твърдят, че той е отговорен собственик на оръжие.
Повторният процес срещу Шайна
Шест куршума за адвокат от Кентъки, карал приятелката си да пере

Шайна минути след задържането й.

Въпреки че е осъдена през 2015 г. след само пет часа обсъждане на съдебните заседатели, през 2016 г. присъдата на Хюбърс е отменена, защото се оказва, че един от съдебните заседатели в първоначалния процес е бил осъден престъпник, според ABC News.

По време на този втори процес Кейти Картър, една от сестрите на Постън, застава на свидетелската скамейка, откъдето заявява, че без Райън в семейството „винаги ще има стол, който ще бъде празен… Той никога няма да може да има всички неща, които заслужаваше в живота си.“

През 2018 г. вторият процес срещу Шайна Хюбърс завършва с доживотна присъда.

След смъртта на Райън приятелят и негов съперник в шаха, адвокатът Кен Хоули, има проблеми с храносмилането на ситуацията. Между двамата адвокати шахматните партии могат да отнемат в някои случаи дни, преди да приключат…

Няколко години по-късно Хоули казва пред CBS News, че не е успял да изчисти дъската, на която двамата са играли последно, и вместо това я е транспортирал до офиса си. През годините, изминали след смъртта му, тя остава непроменена. Хоули определя жеста си като метафора за един незавършен живот.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна събота! Тежка касапница край Дулово, има много загинали
Next: Е такова чудо не бяхме виждали, ето видео! Куче роди вълк

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.