Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е голяма! Убитият Христо оставя 3 сирачета
  • Новини

Трагедията е голяма! Убитият Христо оставя 3 сирачета

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
tragedqidaisirasr.jpg

Убитият 35-годишен таксиметров шофьор оставя три малки момиченца сираци. В мрежата беше споделен кадър от 34-ият му рожден ден.

На снимката Христо Йорданов е прегърнал средната си дъщеричка и позира заедно със съпругата си и другите им две деца, предава Блиц

Друг кадър, споделен в мрежата, показва как Христо прегръща бебе, което най-вероятно е третата му дъщеричка, която е на около годинка и няколко месеца. Той е направен като колаж, на фона на таксиметров автомобил на фирмата, в която Христо работеше.

Припомняме, че убийството на 35-годишен таксиметров шофьор в столичния квартал „Разсадника“ провокира редица протести, които сковаха София. Младият мъж почина след побой, нанесен му след лека катастрофа.

Не изпускай тези оферти:

Има няколко версии за инцидента. До момента се знае, че до сбиването се е стигнало, защото и двамата водачи са влезли в еднопосочна улица. Таксиметровият автомобил е бил в нарушение.

По неофициална информация водачът на ударения от таксиджията автомобил е потърсил обяснение и го е попитал защо е предприел забранената маневра. От своя страна таксиметровият шофьор на висок тон му е отговорил: „Какъв си ти да ме питаш бе, момче?“.

В този момент двамата водачи излезли от автомобилите си и започнали да си разменят удари с ръце. Свидетелка на екшъна станала приятелката на шофьора от сивата кола. В един момент таксиджията се обадил по телефона на брат си и повикал подкрепление. Минути по-късно на ул. „Хъшове“ пристигнали няколко здрави мъже, които потърсили обяснение от 23-годишното момче.

По-късно дошла и полиция, която предотвратила опасното разрастване на разпрата.

За съжаление 34-годишният шофьор на таксито издъхнал от причинените му травми.

Христо Йорданов оставя три малки момиченца сираци.

Още от институциите за случая:

МВР и прокуратурата в престрелка заради бруталното убийство на таксиметровия шофьор в София. Жълтите коли се вдигнаха на пореден протест днес, а прокурор № 1 отиде в ромската махала.

Прокуратурата не е нещо извън държавата. МВР си свърши работата. Това заяви в предаването „На Фокус” вътрешният министър Иван Демерджиев, коментирайки думите на главния прокурор Иван Гешев, който бе на посещение в квартал „Факултета“ в София след поредния случай на агресия на пътя, при който почина таксиметров шофьор. Обвинител номер едно заяви, че в „квартала трябва да бъдат някои политици и че Прокуратурата не може да замести държавата”.

„Главният прокурор каза и, че изглежда, че МВР този път си е свършило работата и обеща и Прокуратурата да си я свърши. За мен обаче е по-важно г-н Гешев да осъзнае, че Прокуратурата не е нещо извън държавата, тя е държавен орган. Самата Прокуратура апелираше да работи заедно с МВР, а полицията си свърши работата. Задържа извършителя и обезпечи свидетелите. МВР сътрудничи и си изпълнява правомощията”.

„Какво прави главният прокурор на мястото е много интересен въпрос. Ако той визира мен като вътрешен министър защо не съм там – веднага обяснявам. Колкото и да е тежък и неприятен този инцидент, той все пак е криминален инцидент. Това не е нападение над таксиметровия шофьор в собственото му такси, докато извършва дейността си. Това е една изключително неприятна саморазправа, каквато ние не трябва и няма да допуснем”, подчерта той.

По думите на вътрешния министър не може да се постави полицай на всеки ъгъл, който да възпрепятства подобни инциденти. „Това е въпрос на култура, на самосъзнание, на правосъзнание. И двамата участници в инцидента имат криминални регистрации. Починалия има и за грабеж, и за кражби. Задържаният също е с криминална регистрация за шофиране под въздействието на наркотици”.

Демерджиев подчерта, че МВР е направило всичко възможно да обезпечи реда и спокойствието в ромската махала на София. „Само искам да кажа, че след посещението на г-н Гешев протестиращите от 70 вече са над 200 души. Това не е случайно. Но не може някой да ни кара във всеки един случай да се месим по такъв начин. кабинетът ми е отворен за всеки”.

Още от протестите:

Извънредна е ситуацията в София.

Протестите заради убийството на таксиметров шофьор от ромски произход не спират.

Блокирани са няколко кръстовища и булевардите „Александър Стамболийски“ и „Константин Величков“.

Съобщава се, че МВР е повикало по спешност целия си наличен състав поради очакване за възможни бунтове, предаде Пик.

Събралите се скандират: „Убийци“.

„България он ер“ съобщава, че полиция е опитала да изтласка протестиращите от едно от кръстовищата, но те са извикали подкрепление от друго блокирано кръстовище.

По-рано главният прокурор Иван Гешев беше във Факултета, за да тушира напрежението сред лидерите на ромската общност.

„Какво прави главният прокурор на мястото е много интересен въпрос. Ако той визира мен като вътрешен министър защо не съм там – веднага обяснявам. Колкото и да е тежък и неприятен този инцидент, той все пак е криминален инцидент. Това не е нападение над таксиметровия шофьор в собственото му такси, докато извършва дейността си. Това е една изключително неприятна саморазправа, каквато ние не трябва и няма да допуснем”, подчерта той.

По думите на вътрешния министър не може да се постави полицай на всеки ъгъл, който да възпрепятства подобни инциденти. „Това е въпрос на култура, на самосъзнание, на правосъзнание. И двамата участници в инцидента имат криминални регистрации. Починалия има и за грабеж, и за кражби. Задържаният също е с криминална регистрация за шофиране под въздействието на наркотици”

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За нищо на света не вдигайте на този номер! Ако го направите ще изгорите със 100-200 лева!
Next: Мистерия вледени ТВ зрителите тази сутрин. Виктор Николаев е изчезнал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.