Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дрогиран полицай удари патрулка пред столично районно
  • Новини

Дрогиран полицай удари патрулка пред столично районно

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
rogasigaisgnasg.jpg

Полицай удари патрулка пред столичното 8-о РУ, а пробата му за наркотици се оказа положителна. Катастрофата е станала тази сутрин, разкри actualno.com.

Полицаят, който работел в районното, не бил на смяна. Той се забил в паркиран автомобил. Колегите му го тествали, а пробата се оказала положителна за дрога.

Засега от полицията не уточняват какъв e наркотикът.

Ако и кръвният тест на мъжа се окаже положителен, той може да получи 2-3 години затвор. От МВР са започнали дисциплинарно производство.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални:

Доведеният син на Емилия Масларова Иво Масларов остава в ареста за убийството на брокерката Станка Марангозова. Това е решил Софийският военен съд.

Постоянната мярка за неотклонение „задържане под стража“ е по искане на Военно-окръжна прокуратура – София. Съдът прие, че е налице обосновано предположение за съпричастност на Масларов към извършеното престъпление и го остави в ареста.

Досъдебното производство за убийството на Марангозова се води срещу четирима обвиняеми – подполковник от НСО Борис Иванов, Петър Костов, Иво Масларов и Веселин Денков.

През май 2020 г. бяха задържани физическият убиец Петър Костов, помагачът му Венцислав Пиров и офицерът от НСО Борис Иванов, който според разследването е организирал покушението.

Тогава Иво Масларов беше обявен за издирване, защото не беше открит в България. По-късно като подбудител на убийството беше обвинен и бизнесменът Веселин Денков, който е близък приятел на Масларов. Двамата имат неуредени финансови отношения с жертвата, която е подавала жалби за тормоз срещу тях.

На Масларов е повдигнато обвинение, за това, че през 2019 г. в съучастие с Борис Иванов умишлено е склонил и подпомогнал Петър Костов да умъртви Станка Марангозова чрез три изстрела с огнестрелно оръжие в главата й.

Още криминални:

Взаимни обвинения в заплахи и насилие между хижар и група от почиващи на хижа „Лескова“. След като Даниел Младенов разказа, че е нападнат от група мъже днес те обясниха своята версия за случилото се.

Компания приятели се качва на хижа „Лескова“ на 2 октомври, за да ползват барбекюто до хижата. Твърдят, че малко по-късно са изгонени оттам, а след сигнал до МВР – и задържани за 24 часа, припомня actualno.com.

„Oтидохме на въпросната хижа, говорихме с вероятния собственик. Той първо не беше гостоприемен, но след няколко приказки обсъдихме, че ние сме отраснали там. Те са отишли преди година и нещо на въпросната хижа и човекът се примири и ни пусна. Ние с нищо не сме го натискали. Беше доста негативно настроен:

„Напуснете, това е частен имот, вие нямате работа тук“ и ние му казахме: Това е туристическа хижа, ние сме идвали тук много пъти. След два часа и половина се появи синът му със запален моторен трион, т.нар. резачка и ни заплаши, че ще ни избие, защото сме в частен имот. Задържаха само водачите на моторните превозни средства.

Въпросният господин във видимо неадекватно състояние твърди, че ние сме нанесли побой, почупили сме хижата, което аз лично присъстващ твърдя, че не е вярно“, заяви задържаният Людмил Дачев по БТВ.

„Първо искам да кажа, че ние не сме се крили, дори аз доброволно се предадох в полицията. Няма да го направим, защото не се чувстваме виновни. Искаме този човек да понесе всякаква отговорност и наказание за това, което ни причини. Най-важното искаме той да понесе своите последствия, защото той направи опит за убийство.

Накара 14 души да се почувстват застрашени за своя живот. Този човек пристигна, появи се от нищото, обезумял, хиперактивен с побеляло лице, тотално неадекватен. Смятаме, че беше на някакви наркотици. Той се втурна към едно от момчетата с резачката. Само бързата, адекватна и смела реакция на един от нашите приятели предотврати ситуацията да завърши по най-добрия начин, а не с фатален край“, заяви Димитър Томов, задържан.

Младежите твърдят, че след инцидента стопанинът на хижата е отворил дарителска сметка с мотива, че събира пари, за да възстанови щетите. Полицията съобщава, че не е открила разрушения на мястото с изключение на два счупени прозореца.

След инцидента стопанинът на хижата е настанен в болница „Пирогов“ с комоцио и охлузвания по тялото.

„Биха ни с различни видове тояги, с юмруци заплашваха, че ще ни бият и ще ни изселват. Забелязахме, че липсваше резачка, която имахме. Откраднаха ми телефона, докато ги заснемах, за да имам доказателство директно какво се случва с тях. Счупиха косачката за косене на ливадата“, каза на 4 октомври хижарят Даниел Младенов.

Младежите категорично отричат. Имат и съмнения в медицинските документи на Младенов. Цялата компания описва вечерта като филм на ужасите.

„В момента, в който ние се качихме на хижата, всички се запознахме с баща му. Всичко беше напълно нормално, една приятна неделна обстановка в гората. Настанихме се, всичко беше нормално. Нямаше абсолютно никаква предпоставка да стават проблеми“, заяви Преслава Ценова.

Минути преди спречкването един от мъжете си тръгва от хижата и по пътя се среща със стопанина. Твърди, че е бил заплашван и описва състоянието му като неадекватно.

„С един мой приятел си тръгнахме малко по-рано с джипа и на около 500 метра от хижата засичаме въпросния господин с неговия джип. Слиза със запалена резачка и тръгва към нас и крещеше: „Ще ви убия, ще ви заколя. Кой заплашва баща ми“. Беше видимо неадекватен с пенясала уста. Попитахме какво се случва, какво става, той не ни обясни“, казва Юлиян Тодоров.

В хода на разследването МВР установява, че показанията на Младенов съществено се разминават с фактите.

Позиция на ОДМВР – София: На 2 октомври в РУ – Своге бе подаден сигнал, а впоследствие и заявителски материал за възникнало пререкание между собствениците на хижа в Стара планина и група лица. Съобщено било, че стопаните на обекта са били заплашени със саморазправа и нападнати, единият от тях е получил множество удари по тялото.

Заявено било също така повреждане и липса на различни вещи от хижата. В хода на проведените оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия са констатирани съществени противоречия между информацията, подадена от пострадалия, и изяснената фактическа обстановка.

МВР съобщи, че полицаите, които не са реагирали на сигнала навреме, са с дисциплинарни наказания. Впоследствие пострадалият хижар отказа коментар. От прокуратурата обясниха, че по случая е образувано досъдебно производство, предстоят и още разпити.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудовищна трагедия. Семейство пенсионери се обесиха и оставиха писмо на близките си
Next: Мъж изгоря жив в автомобила си след интервю за работа

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.