Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще
  • Новини

Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
vtikraoraosr.jpg

Мотоциклетният пилот Виктор Стееман (Нидерландия, МТМ Кавазаки) почина на 22-годишна възраст след катастрофа в първото състезание на Гран при на Португалия от Световния шампионат в клас Суперспорт 300, съобщават организаторите.

Стееман бе част от масова катастрофа в завой номер 14 на пистата в Алгарве.

Той получи медицинска помощ на трасето и в лечебния център, след което бе откаран с хеликоптер в близкия град Фару, където почина от раните си.

„Случи се това, от което винаги сме се страхували като родители на мотоциклетен пилот. Въпреки неизмеримата ни тъга, искаме да ви съобщим, че със смъртта си нашият герой спаси други петима души, дарявайки органите си. Ще ни липсваш безкрайно много, Виктор!“, пишат от семейството на загиналия пилот.

Не изпускай тези оферти:

Стееман записа четири победи през сезона в Суперспорт 300 и имаше математически шанс да спечели титлата в Португалия.

Още скръбни вести:

На 96 г. почина актрисата Анджела Лансбъри, придобила световна популярност с главната роля (на писателката детектив Джесика Флечър) в сериала „Убийство по сценарий“. Това стана 5 дни, преди да навърши 97 г.

„Децата на Анджела Лансбъри с тъга съобщават, че майка им почина мирно в съня у дома си в Лос Анджелис, само пет дни преди 97-ия ѝ рожден ден“, се казва в изявление от роднините ѝ.

Лансбъри е през 1925 г. в Лондон в семейството на актриса и търговец. Кариерата ѝ продължава близо 8 десетилетия и включва над 100 роли във филми и на театралната сцена. Тя е една от последните звезди от т. нар. Златна ера на Холивуд.

На парти, през 1942 г., Анджела Лансбъри е забелязана от холивудски изпълнителен директор и получава първата си роля като прислужница във филма от 1944 г. „Газова светлина“.

Последвалата ѝ кариера я отвежда от Бродуей до Холивуд, със запомнящи се роли на големия и малкия екран, припомня БГНЕС.

Анджела Лансбъри също бе изключително успешна театрална актриса, спечелила пет награди Тони.

През 2014 година, Анджела Лансбъри бе удостоена с дама командор на Британската империя за своя принос в драматургията, благотворителността и филантропията.

Три пъти е номинирана за „Оскар“, а ролята в „Убийство по сценарий“ има 12 номинации за „Еми“ и четири награди „Златен глобус“. Кариерата ѝ продължава близо 8 десетилетия и включва над 100 роли във филми и на театралната сцена. Тя е една от последните звезди от т. нар. Златна ера на Холивуд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална
Next: България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.