Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград
  • Новини

България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
iliqfatimtmete.jpg

Окръжният съд в Благоевград призна за виновен и осъди на 3 години „лишаване от свобода“ с 5-годишен изпитателен срок 59-годишния шофьор на камион Илия Шопов, който преди 5 години прегази и уби на място 19-годишната Фатиме Колашова на пешеходна пътека.

Магистратите решиха, че Шопов е нарушил Закона за движение по пътищата и не е осигурил предимство на пресичащата студентка.

Трагедията стана на 12 декември 2017 година. Около 08,30 часа във фаталния ден Илия Шопов тръгнал от Симитли за Благоевград, като управлявал служебен товарен автомобил, натоварен с пясък за новострояща се сграда.

Пристигайки в Благоевград, той се включил в движение по ул. „Александър Фон Хумболт“. В близост до кръстовище с ул. „Славянска“, след като видял тръгналата по пешеходната пътека Фатиме, водачът спрял и я изчакал.

Не изпускай тези оферти:

Впоследствие Шопов завил надясно, в посока към МБАЛ-Благоевград. Междувременно студентката в ЮЗУ „Неофит Рилски“ започнала да пресича пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“. В този момент шофьорът вместо да спре, продължил ускорителното движение на тежкотоварната машина и прегазил Фатиме.

Свидетел на катастрофата подал сигнал на тел. 112. Пристигналият екип на ЦСМП – Благоевград обаче само констатирал смъртта на момичето.

След смъртта на първокурсничката, нейни колеги и университетски преподаватели организираха мълчаливи бдения, поставяйки цветя на пешеходната пътека. След поредица от протести на опасното кръстовище бяха поставени светофари.

Решението на Окръжния съд в Благоевград не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд.

Още криминални новини:

Окръжният съд в Благоевград призна за виновен и осъди на 3 години „лишаване от свобода“ с 5-годишен изпитателен срок 59-годишния шофьор на камион Илия Шопов, който преди 5 години прегази и уби на място 19-годишната Фатиме Колашова на пешеходна пътека.

Магистратите решиха, че Шопов е нарушил Закона за движение по пътищата и не е осигурил предимство на пресичащата студентка.

Трагедията стана на 12 декември 2017 година. Около 08,30 часа във фаталния ден Илия Шопов тръгнал от Симитли за Благоевград, като управлявал служебен товарен автомобил, натоварен с пясък за новострояща се сграда. Пристигайки в Благоевград, той се включил в движение по ул. „Александър Фон Хумболт“. В близост до кръстовище с ул. „Славянска“, след като видял тръгналата по пешеходната пътека Фатиме, водачът спрял и я изчакал.

Впоследствие Шопов завил надясно, в посока към МБАЛ-Благоевград. Междувременно студентката в ЮЗУ „Неофит Рилски“ започнала да пресича пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“. В този момент шофьорът вместо да спре, продължил ускорителното движение на тежкотоварната машина и прегазил Фатиме.

Свидетел на катастрофата подал сигнал на тел. 112. Пристигналият екип на ЦСМП – Благоевград обаче само констатирал смъртта на момичето.

След смъртта на първокурсничката, нейни колеги и университетски преподаватели организираха мълчаливи бдения, поставяйки цветя на пешеходната пътека. След поредица от протести на опасното кръстовище бяха поставени светофари.

Решението на Окръжния съд в Благоевград не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще
Next: Вежди Рашидов ни изправи косите, че ако се случи това – война с Русия

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.