Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ива Митева напуска Слави и Тошко
  • Новини

Ива Митева напуска Слави и Тошко

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
ivamsviasva.jpg

Ива Митева се връща в парламента въпреки загубата на ИТН. Тя бе председател на 45-ия и 46-ия парламент.

След личния си успех на изборите в Русе, където спечели 5,02%, а партията на Слави Трифонов не успя да прескочи 4% бариера, Ива Митева се връща на работа в Народното събрание, съобщава Пик, позовавайки се на свои източници.

Въпреки натиска да напусне парламентарната група на „Има такъв народ“ в 47-ото Народно събрание, тя устоя и направи много добра кампания за вота на 2 октомври.

Любомир Каримански, Пламен Абровски, Андрей Михайлов и Пламен Данаилов също напускат четата на Слави и се завръщат към бизнеса си и предишната работа. Те няма повече да участват в политическия проект на Трифонов, стигнал до първа политическа сила и катастрофирал на избора за 48-я парламент.

Не изпускай тези оферти:

Още политика:

Излизането на депутати, както заплашиха да направят от ГЕРБ, ако руският посланик Елеонора Митрофанова присъства, може да превърне първия ден на 48-ото Народно събрание в цирк, заяви пред Нова телевизия бившият министър на електронното управление Божидар Божанов („Демократична България“).

Вчера от ДБ поискаха среща на парламентарно представените партии, които да обсъдят поканата, отправена от администрацията на Народното събрание към руския посланик у нас.

Днес Божанов обясни, че са поискали от главния секретар на НС да свика нова среща, защото няколко политически сили – ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и ДБ – се обявиха против присъствието на посланичката. „Нека всяка парламентарна сила да изкаже ясно позицията си, тъй като в последните два дни чуваме разнопосочни изказвания“, каза той.

Божанов е на мнение, че обединението около позиция за войната в Украйна не е достатъчно за съставяне на правителство, тъй като евроатлантическите ценности не включват само осъждането на войната:

„Първата евроатлантическа ценност е върховенството на правото. ГЕРБ продължават да не дават сигнали, че са разбрали отговорността си в тази посока (…) С различията в отношението към съдебната реформа и корупцията първият мандат изглежда невъзможен.“

Според Божанов въвличането на България в казуса с взривения мост на Кримския полуостров най-вероятно е хибридна кампания, която цели да създаде сътресения и обсъждания в българското общество. „Не трябва да вярваме на каквото и да било от страна, която ни е обявила за вражеска“, заяви той.

Бившият министър на електронното управление се обърна към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по повод неговите твърдения, че машинния вот е бил „пипан“.

Божанов посочи, че желанието на Борисов да се проверява изходния код на машините за гласуване не отговаря на Изборния кодекс (ИК) и затова не може да се случи. Според закона кодът може да се предоставя на партиите само в предизборния процес.

„В деня, в който ЦИК осигури достъп до изходния код представителят на ГЕРБ не се появи. Присъствах единствено аз и се уверих в коректността на кода. Аз също съм за повече прозрачност в процеса и за това кодът да може да се проверява и следизборно, но това изисква да се направи промяна в ИК“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влизането на България в еврозоната се отлага с най-малко 2 години
Next: Автобус с туристи падна от мост, има загинали

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.