Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Запрянов извади доказателства, че Русия е взривила камиона на Кримския мост с термитна бомба най-вероятно
  • Новини

Ген. Запрянов извади доказателства, че Русия е взривила камиона на Кримския мост с термитна бомба най-вероятно

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
rasruasroasriasr.jpg

След като правителството излезе с официална позиция, можем да смятаме, че България е изчистила своето име. Това каза пред Нова Нюз бившият зам.-министър на отбраната Атанас Запрянов.

Внушението, че България има нещо общо, не е случайно. На руската страна е необходимо да дефинира международно участие срещу нейните интереси и да се върви по линията, която Путин следва отдавана, че в събитията в Украйна са намесени западни държави, заяви ген. Запрянов по повод твърденията на Русия, че камионът, взривил се на Кримския мост, е тръгнал от България.

Целта за България е да се дестабилизира управлението, да се появи съмнение, да се мобилизира проруският елемент в България, добави той.

Абсурдно е подобно количество взрив да премине толкова граници. Това, което се случило, е подготвено и извършено в Русия. Не е възможно толкова голямо количество взрив да влезе в Русия, без да е засечено. Но руснаците нямат интерес да кажат истината, подчерта бившият зам.-министър на отбраната.

Не изпускай тези оферти:

Ето как шофьорът на камиона-бомба е провалил най-важната част от атентата на Кримския мост

Интересно е как е изчислено точно в този момент да се взриви бомба и на моста да има влакова композиция с цистерни с гориво. Руските разследващи трябва да кажат какъв вид е взривното вещество, шофьорът самоубиец ли е или камионът е взривен дистанционно.

Ако е използван термитен взрив, нещата опират до Русия, Украйна не разполага с такава технология, коментира ген. Атанас Запрянов.

Демократичният свят подозира, че това събитие се използва веднага от Путин като оправдание за удари по цивилното население а Украйна, което се квалифицира като терористичен акт в международното право.

Взривът може да е замислен с цел да послужи като развързване на ръцете на Русия за подобен тип бойни действия, каза още ген. Запрянов.

Той бе категоричен, че страната ни трябва да предостави военна помощ на Украйна и има с какво да помогне на нападнатата страна.

Още новини от войната:

Бесарабски българин от Болградски район е загинал в защита на Донецка област, съобщават на Фейсбук страницата си от Городненската община. Сержант Виктор Горбан, родом от българското село Нови Троян, е бил убит по време на изпълнение на бойна задача.

От Городненската община също така съобщават, че жителите ѝ ще посрещнат загиналия си сънародник, образувайки жива верига от двете страни на пътя, за да го почетат, съобщава БТА.

Бесарабски българин загина в боевете в Украйна

Само преди седмица се разбра за още двама българи от Болградски район – Александър Калов и Игор Попаз, загинали по време на изпълнение на бойни задачи в битките за Херсонска област.

Старши лейтенант Александър Калов е командир на десантно-щурмова рота на войскова част на морската пехота. Болградчани се сбогуваха със своя съгражданин на 6 октомври. „Болград изпраща в последния му път своя син Александър Калов, който загина в Херсонска област, защитавайки земята ни от руските нечовеци“, написа Телеграм каналът „Топор“.

35-годишният командир на десантно-щурмова рота на отделен пехотен батальон на морската пехота старши лейтенант Александър Калов е загинал на 1 октомври по време на боевете за освобождаване на Херсонска област в резултат на множество осколкови рани.

„Александър беше добре познат в града, тъй като баща му дълго време беше кмет на Болград, а майка му работеше в отдела за образование. Болградчани изпратиха своите сънародници на колене, отдавайки последна почит на Героя, застанал в защита на всеки един от нас и дал живота си в тази борба“, допълва „Топор“.

Приятелите помнят Александър като силен и много мил човек. За съжаление, мъжът нямаше време да създаде семейство, така че цялата вселена умря с него, която вече няма да се появи на Земята, пише още в портала.

Погребението на другия българин – Игор Попаз, бе на 7 октомври в родното му село Виноградовка.

„Игор Иванович, родом от село Виноградивка, загина по време на ракетен и артилерийски обстрел на фронта. Героят беше само на 36 години. Той остави сиротен син и съпруга сама“, съобщи каналът „Топор“.

„Вечна памет на храбрия защитник на Родината! Героите не умират, те живеят в сърцата ни!“, писа друг канал – Юг Today.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бесен скандал разтърси ефира, Цветанка Ризова се видя в чудо
Next: От НОИ с горещи новини, касаещи всички пенсионери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.