Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо кошмарно се случва в сърцето на София, мощен трясък отекна на Орлов Мост, орлите чак се клатят
  • Новини

Нещо кошмарно се случва в сърцето на София, мощен трясък отекна на Орлов Мост, орлите чак се клатят

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
rorlaskvaosvas.png

Два джипа – Haval и БМВ, са се ударили на Орлов мост в столицата, видя репортер на БГНЕС.

Единият се е забил директно в един от монументите на моста, но за щастие – пострадал е само автомобилът.

Катастрофата е в платното в посока центъра. При инцидента няма пострадали хора.

Движението през Орлов мост е затруднено.

Не изпускай тези оферти:

На мястото има Пътна полиция.

Ограничението в района е 50 км.ч.

Причините за инцидента се разследват.

Още криминални новини:

Шофьорът на камиона, прегазил 19-годишно момиче в София, е привлечен като обвиняем за причиняване на смърт по непредпазливост в следствие на причинена катастрофа заради нарушаване на правилата за движение, съобщи БНТ.

На Валентин Иванов е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа. Очаква се прокуратурата да прецени, дали ще иска и постоянното му задържане. Иванов е от Гоце Делчев.

След катастрофата Иванов е в болница „Пирогов“ под полицейска охрана. От лечебното заведение днес съобщиха, че най-вероятно той ще бъде изписан в понеделник. Според директора Валентин Димитров все още не може да се каже дали шофьорът е бил под въздействието на алкохол или наркотици.

„Мога да кажа, че няма соматични заболявания, няма травми, нито инфаркт или инсулт. Няма причина, поради която да смятаме, че това нелепо събитие е станало поради някакви здравословни причини, добави директорът на лечебното заведение“, коментира пред медиите Димитров. По думите му шофьорът е бил „наистина неадекватен”:

„Това означава, че когато го приехме, човекът не знаеше къде се намира. Нямаше връзка с този свят. Но това може да бъде и във връзка със стреса“, уточни още Димитров.

Вчера от полицията заявиха, е 59-годишният шофьор е бил с малък стаж като водач. Придобил е право да шофира след 40 години. По думите на Станимир Станев, зам.-главен секретар на МВР, е имал нарушения, издадени са му 7 наказателни постановления, налагани са му глоби, като само една е за превишена скорост.

Още криминални новини:

Фолксваген излетя от пътя и се приземи в двора на дупничанин. 72-годишният Атанас Стоилков от Радомир пътувал с „Фолксваген Голф“ за дупнишкото село Крайници. На влизане в Дупница не успял да вземе лек завой на пътя в близост до жп спирка „Марек“ и се озовал в двора на Петър Нягулов. Инцидентът стана вчера около обяд. Собственикът на имота бил вкъщи, чул шум, скърцане на метал, излязъл на двора си, който се намира под нивото на пътя, и видял падналия в него „Голф”. Мъжът позвънил на тел. 112 и на място пристигнал екип на Спешен център в Дупница.

„За последните няколко години това е може би 15-ият автомобил, който се приземява в двора ми. Голфът е изкъртил метални колове от оградата. Разрушена е и част от зиданата ограда”, заяви пред репортер на „Струма” Нягулов и допълни: „Преди няколко години имаше мантинела, поставена уж да пази да не падат автомобили в двора, но след ударите на няколко автомобила в нея, и тя се изкърти. Миналата година ремонтираха пътя и помолих фирмата, която извършваше ремонта, да сложат мантинела, но ми отказаха, не било по план.

На идване от София до къщата ми има лек завой, който не се забелязва от шофьорите, те карат направо и падат в двора. На това място имах асми на скеле, но ги изрязах, защото – мине, не мине време – върху тях се приземяваше по някой автомобил и после правех ново скеле. Преди време на пътя до дома ми имаше знак „Стоп“, сега го няма и шофьори, които не пътуват често по този път, се объркват“, заяви Петър Нягулов.

От Спешен център съобщиха, че 72-годишният шофьор Атанас Стоилков се е отървал само с драскотини. Пред полицаите, които пристигнали в Спешен център, за да се вземе кръв за алкохолна проба, той заявил, че не си спомня нищо – нито как е излетял от пътя, нито как се е приземил в двора. Стоилков попитал дежурния лекар от Спешен център, който пристигнал да го прегледа още в автомобила, кой го е извикал и защо е там.

72-годишният мъж не е пожелал да остане в болница и си тръгнал с такси за Радомир.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички говорят за тази случка в столичния кв. Дружба: Дете припадна в автобус, а майката
Next: Хепи Ванче изплю камъчето: Ето защо няма мъж до себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.