Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна вест за България! Станишев се завръща!
  • Новини

Огромна вест за България! Станишев се завръща!

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
stasntaisihashv.png

Булфото

Неочаквано днес от Берлин Сергей Станишев, бившия лидер на БСП заяви, че каквото зависи от него да подкрепи левицата да бъде силна, адекватна, европейска, модерна, ще го прави.

Припомняме, че вчера, след 11 години начело, той предаде поста на новоизбрания президент на ПЕС Стефан Льовен, предаде novini.bg.

Попитан накъде ще поеме оттук нататък и ще влезе ли в битката за БСП, Станишев помоли журналистите да му дадат малко почивка и обяви, че ще помага на левицата.

Не изпускай тези оферти:

“Ако искате, моят лозунг е да направим БСП и левицата големи отново, да бъдем фактор, който задава дневния ред на страната, а не е просто присъдружна партия към някаква коалиция или към някой, който е по-добър или по-голям от нас. Това е унизително положение за БСП”, коментира той.

По думите му, ако БСП е достатъчно голяма и силна и левицата е голяма и силна, ще има място за всеки.

Станишев коментира, че не е лице на опозицията и посочи, че в БСП има много загрижени хора. “Трябва да осъзнаем, че днес на картата е изобщо съществуването на БСП като политическа сила, от която нещо зависи. Това е обща отговорност”, заяви той, предаде Дарик.

Досегашният президент на ПЕС каза, че през тези 11 години начело на европейската левица е следвал ясно принципите – уважение и диалог с всяка партия и на тази база изграждане на консенсус и политики, пречупени през ценностите за демокрация, справедливост, солидарност, равенство.

За съжаление, в БСП тези принципи днес не работят, коментира Станишев. Нито имаме вътрешен диалог – имаме постоянно караници, нито имаме диалог навън, нито имаме изграждане на политики, които са убедителни, така че да мотивират хората не със страх, а с положителна емоция, посочи той.

Относно отсъствието на лидера на БСП Корнелия Нинова от конгреса в Берлин, Сергей Станишев коментира, че, за съжаление, това е последователно поведение през последните години.

Той отбеляза, че това е и една от основните причини да не се кандидатира отново за президент на ПЕС. Ако нямаш зад себе си партия, която е голяма, която е ангажирана с ПЕС, трудно може да играеш тази роля, която се очаква от президента на европейското единно социалдемократическо семейство, посочи Станишев.

Още политика:

Апокалипсис със сметките предвиди любимката на народа Мика Зайкова. Тя подчерта, че ръстът на цените на хранителните стоки от малката потребителска кошница е между 30 и 40%. Според нея около 70-80 на сто от хората няма да могат да посрещат сметките си за ток и вода.

Новият парламент едва ли ще просъществува, прогнозира икономистът на ИТН в студиото на Нова тв. Тя се надява новите депутати да успеят да приемат бюджета за догодина и 22 необходими закона, за да дойдат парите от Плана за възстановяване и устойчивост.

Заради неразбирателствата между политическите партии, Заякова очаква нови предсрочни избори около 2 февруари. „Само че тогава няма да отидат да гласуват и един милион”, е мнението на икономиста.

За нея вариант е експертно или програмно правителство. „Нека застанат хора, които наистина знаят какво правят. Асенчо и Кирчо не знаят какво е държава, а искат да управляват. Има неща, които не се учат дори в американските университети”, добави тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бандитска екзекуция: Убиха много богата българка в наследствената й къща, работата стана много дебела
Next: Това растение убива раковите клетки?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.