Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гошо от Вълчи Дол преряза гърлата на три ученички, а ето къде е сега след години
  • Новини

Гошо от Вълчи Дол преряза гърлата на три ученички, а ето къде е сега след години

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
goshosorramra.jpg

Едно масово убийство разтърсва България само месеци, след като светът е отпразнувал настъпването на новия век. Във варненското градче Вълчи дол по време на ваканцията зверски са заклани три ученички, припомня Труд.

Престъплението е извършено в училищния двор и шокира не само местните жители, но и криминалистите, видели какви ли не ужаси. Нелепо загиват три момичета, най-голямото от които е на 17 г. Само за часове полицията задържа изрода, прерязал гърлата на трите деца. Той така и не признава зверството, но доказателствата са неопровержими.

На 11 юли 2000 г. училищната чистачка Елена застъпва на смяна. Тя дори не предполага, че това, което ще види, ще стане най-големият кошмар в живота й. В двора на школото жената се натъква на три деца, потънали в локви кръв. С прерязани гърла и рани на земята лежат телата на 13-годишната Анастасия Василева, 15-годишната Ралица Колева и 17-годишната Галина Иванова.

Родителите им вече ги издирват навсякъде в града, защото ученичките не са се прибрали през цялата нощ. Градчето замира от ужас, а пристигналите полицаи започват трескаво работа. Само за часове стигат до убиеца – 23-годишния Георги Ангелов. За никого във Вълчи дол не е тайна, че между него и една от жертвите – Галина, преди няколко години пламва любов.

Не изпускай тези оферти:

Младежът обаче трябва да отиде в казармата, но го гризе разяждаща ревност. Отбива войнишкия си дълг, но когато се връща, започва да следи постоянно изгората си. Галина търпи известно време, след това не издържа и отсича – късаме. Това Георги не може да допусне. Той започнал да дебне момичето пред дома му, да прави скандали и да иска то да му върне подаръците, които й правил през годините.

Ден преди трагедията, Галина връща блуза и маша за коса на бившия си любовник. Пратила колета по братовчед си Веселин Йорданов. И Георги решава – няма да е моя, тогава ще бъде ничия. Докато никой не подозира какво става в главата на младия мъж, той спокойно започва да си избира ножа за деянието от колекцията на баща си, който е местният касапин.

Ангелов избира едно от остриетата, взема чифт платнени ръкавици и се притаява край училищния двор на селото. Той знае, че оттам ще мине любимата му. Тя е била на гости на Анастасия, която празнува рождения си ден. За празника от Добрич специално е пристигнала и Ралица. Момичетата не подозират, че само след минути ще са мъртви.

Около 22,00 ч. трите ученички минават покрай школото, когато пред тях внезапно изскача Георги. Той е решен да направи последен опит да се събере с Галина или да я убие.

Момичето обаче е непреклонно – няма да се върне при ревнивеца. Това решава съдбата му. Ангелов хваща девойката за главата и с професионален жест й прерязва гърлото. По-късно съдебен медик ще установи, че момичето е почти обезглавено и е издъхнало на място.

Разтревожена какво става с приятелката й, към тъмния ъгъл, където са се уединили Галя и Георги, отива най-малкото момиче – Анастасия. Като чува стъпките, младият мъж се притаява до стената и когато ученичката се появява, я напада. В мрака се приближава и третата приятелка. В последните секунди от живота си Ралица вижда труповете на приятелките си на земята и опитва да побегне, но Георги е по-бърз.

Той я застига с няколко крачки и в движение я промушва на три места в гърба и врата.

След това се заема да заличи следите от зверството. Първо изхвърля напоения си с кръв анцуг в близка слънчогледова нива. На друго място скрива ръкавиците, прибира се в дома си и накисва в един леген ножа, за да не останат следи от кръв. После се преоблича и отива да играе карти с приятелите си, смятайки, че това му осигурява алиби.

Няколко часа по-късно обаче белезниците щракват на ръцете му. За ракриване на тежкото престъпление от София за пристигнали криминалисти от Националната полиция. Георги отрича всичко, но разследващите са опитни и още по време на първия разпит разбират, че лъже. Още при първоначалния оглед на училищния двор, където лежат труповете, е намерена следа.

Дирята е от маратонка, открита после в дома на Георги. По-късно ДНК експертиза установява, че кръвта по тази обувка е от най-малката жертва – Анастасия. При претърсване метър по метър на нивите край Вълчидол полицаите намират и окървавения анцуг на тройния убиец.

По време на съдебния процес Георги пледира „невинен“ и се държи съвсем хладнокръвно. Заявява, че някой се е опитва да го натопи. Криминалистите прибягват до хитрост. С разрешение на съда, в килията му е поставено подслушвателно устройство. На 12 юли 2000 г. Георги признава пред служебния си адвокат, че е убил трите момичета. Две от тях – за да не го издадат.

Записът е доказателство в процеса срещу него. Магистратите постановяват доживотна присъда без право на замяна. Първоначално Ангелов е откаран във Варненския затвор, но не остава там за дълго. Създава непрекъснато проблеми и е преместен в затвора в Белене, където е изолиран в самостоятелна килия. Той трябва да изплати на близките на жертвите 160 000 лева.

Ангелов ще доживее дните си в единична килия в затвора в Белене.

Георги Ангелов така и не признава пред криминалистите и съда вината си и продължава и досега да твърди, че е невинен. По време да делото изчита целия Наказателен кодекс, който размахва и в съдебната зала. Той постоянно иска отвод на магистратите. Следите си край трите трупа обяснява с факта, че в деня след убийството бил заведен от криминалисти на местопроизшествието.

„Невинен съм. Набедиха ме. Полицията си намери кой да е виновен. Медиите си намериха сензация, а родителите имаха върху кого да излеят гнева си“, са финалните му думи преди присъдата. Циркаджийските му номера обаче не минават и решението на съда е доживотен затвор без право на замяна.

„Доживотната присъда е за нас! Георги ни осъди, той съсипа живота ни, а ще живее“. С тези думи излизат от залата майките на трите заклани момичета, обезумели от наглото поведение на изверга. Трите жени горчиво съжаляват, че в България няма смъртна присъда, но приемат с примирение факта, че касапинът ще остане зад решетките, докато е жив.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Коджакафалията дарява 6 пъти повече злато от Евлоги и Христо Георгиеви
Next: 7 признака, че някой ви закриля отгоре, човек който много ви е обичал и си е отишъл от този свят

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.