Едно масово убийство разтърсва България само месеци, след като светът е отпразнувал настъпването на новия век. Във варненското градче Вълчи дол по време на ваканцията зверски са заклани три ученички, припомня Труд.
Престъплението е извършено в училищния двор и шокира не само местните жители, но и криминалистите, видели какви ли не ужаси. Нелепо загиват три момичета, най-голямото от които е на 17 г. Само за часове полицията задържа изрода, прерязал гърлата на трите деца. Той така и не признава зверството, но доказателствата са неопровержими.
На 11 юли 2000 г. училищната чистачка Елена застъпва на смяна. Тя дори не предполага, че това, което ще види, ще стане най-големият кошмар в живота й. В двора на школото жената се натъква на три деца, потънали в локви кръв. С прерязани гърла и рани на земята лежат телата на 13-годишната Анастасия Василева, 15-годишната Ралица Колева и 17-годишната Галина Иванова.
Родителите им вече ги издирват навсякъде в града, защото ученичките не са се прибрали през цялата нощ. Градчето замира от ужас, а пристигналите полицаи започват трескаво работа. Само за часове стигат до убиеца – 23-годишния Георги Ангелов. За никого във Вълчи дол не е тайна, че между него и една от жертвите – Галина, преди няколко години пламва любов.
Не изпускай тези оферти:
Младежът обаче трябва да отиде в казармата, но го гризе разяждаща ревност. Отбива войнишкия си дълг, но когато се връща, започва да следи постоянно изгората си. Галина търпи известно време, след това не издържа и отсича – късаме. Това Георги не може да допусне. Той започнал да дебне момичето пред дома му, да прави скандали и да иска то да му върне подаръците, които й правил през годините.
Ден преди трагедията, Галина връща блуза и маша за коса на бившия си любовник. Пратила колета по братовчед си Веселин Йорданов. И Георги решава – няма да е моя, тогава ще бъде ничия. Докато никой не подозира какво става в главата на младия мъж, той спокойно започва да си избира ножа за деянието от колекцията на баща си, който е местният касапин.
Ангелов избира едно от остриетата, взема чифт платнени ръкавици и се притаява край училищния двор на селото. Той знае, че оттам ще мине любимата му. Тя е била на гости на Анастасия, която празнува рождения си ден. За празника от Добрич специално е пристигнала и Ралица. Момичетата не подозират, че само след минути ще са мъртви.
Около 22,00 ч. трите ученички минават покрай школото, когато пред тях внезапно изскача Георги. Той е решен да направи последен опит да се събере с Галина или да я убие.
Момичето обаче е непреклонно – няма да се върне при ревнивеца. Това решава съдбата му. Ангелов хваща девойката за главата и с професионален жест й прерязва гърлото. По-късно съдебен медик ще установи, че момичето е почти обезглавено и е издъхнало на място.
Разтревожена какво става с приятелката й, към тъмния ъгъл, където са се уединили Галя и Георги, отива най-малкото момиче – Анастасия. Като чува стъпките, младият мъж се притаява до стената и когато ученичката се появява, я напада. В мрака се приближава и третата приятелка. В последните секунди от живота си Ралица вижда труповете на приятелките си на земята и опитва да побегне, но Георги е по-бърз.
Той я застига с няколко крачки и в движение я промушва на три места в гърба и врата.
След това се заема да заличи следите от зверството. Първо изхвърля напоения си с кръв анцуг в близка слънчогледова нива. На друго място скрива ръкавиците, прибира се в дома си и накисва в един леген ножа, за да не останат следи от кръв. После се преоблича и отива да играе карти с приятелите си, смятайки, че това му осигурява алиби.
Няколко часа по-късно обаче белезниците щракват на ръцете му. За ракриване на тежкото престъпление от София за пристигнали криминалисти от Националната полиция. Георги отрича всичко, но разследващите са опитни и още по време на първия разпит разбират, че лъже. Още при първоначалния оглед на училищния двор, където лежат труповете, е намерена следа.
Дирята е от маратонка, открита после в дома на Георги. По-късно ДНК експертиза установява, че кръвта по тази обувка е от най-малката жертва – Анастасия. При претърсване метър по метър на нивите край Вълчидол полицаите намират и окървавения анцуг на тройния убиец.
По време на съдебния процес Георги пледира „невинен“ и се държи съвсем хладнокръвно. Заявява, че някой се е опитва да го натопи. Криминалистите прибягват до хитрост. С разрешение на съда, в килията му е поставено подслушвателно устройство. На 12 юли 2000 г. Георги признава пред служебния си адвокат, че е убил трите момичета. Две от тях – за да не го издадат.
Записът е доказателство в процеса срещу него. Магистратите постановяват доживотна присъда без право на замяна. Първоначално Ангелов е откаран във Варненския затвор, но не остава там за дълго. Създава непрекъснато проблеми и е преместен в затвора в Белене, където е изолиран в самостоятелна килия. Той трябва да изплати на близките на жертвите 160 000 лева.
Ангелов ще доживее дните си в единична килия в затвора в Белене.
Георги Ангелов така и не признава пред криминалистите и съда вината си и продължава и досега да твърди, че е невинен. По време да делото изчита целия Наказателен кодекс, който размахва и в съдебната зала. Той постоянно иска отвод на магистратите. Следите си край трите трупа обяснява с факта, че в деня след убийството бил заведен от криминалисти на местопроизшествието.
„Невинен съм. Набедиха ме. Полицията си намери кой да е виновен. Медиите си намериха сензация, а родителите имаха върху кого да излеят гнева си“, са финалните му думи преди присъдата. Циркаджийските му номера обаче не минават и решението на съда е доживотен затвор без право на замяна.
„Доживотната присъда е за нас! Георги ни осъди, той съсипа живота ни, а ще живее“. С тези думи излизат от залата майките на трите заклани момичета, обезумели от наглото поведение на изверга. Трите жени горчиво съжаляват, че в България няма смъртна присъда, но приемат с примирение факта, че касапинът ще остане зад решетките, докато е жив.