Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна сега, МВР е на крак: Брутално убийство на голям бизнесмен
  • Новини

Гръмна сега, МВР е на крак: Брутално убийство на голям бизнесмен

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
kszmsamsmtast.jpg

Снимка: Петел, архив

Мъж бе застрелян с пушка в Първомай след спор за неуредени сметки. Криминалният инцидент е станал в кв. „Любеново“, разбра Plovdiv24.bg, позовавайки се на свои източници.

Инцидентът е станал преди часове. Убитият е земеделски производител, който обработва земи на извършителя.

От полицията и прокуратурата засега не дават информация.

Не изпускай тези оферти:

Според 24 часа убиецът е на 84 години. Възрастният мъж, чието име е Благой, извадил оръжието при разправия за неуредени сметки с 51-годишния Димитър, разказаха хора от селото. Преди години той е стрелял и по друг човек.

Още криминални:

48-годишната Снежана Йолджиева, която уби приятеля си с нож в дома си в смолянския квартал „Устово“, е осъдена на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Снежана е убила Огнян Огнянов- Джурата в къщата си, в спалнята на първия етаж с нож, на 12 юни, 2021 г. Тя живеела на семейни начала с 51-годишния мъж.

Джурата е починал на място, а сигналът е подаден лично от нея.

С техническо средства е установено, че жената е била пияна. Двамата редовно употребявали алкохол, и след като се напиели, започвали скандалите между тях, често пъти прерастващи във физическа разправа. В деня на убийството Снежана е имала рожден ден.

Огнян дал на Снежана 50 лева, с които да плати 40 лева дълг, а с останалите 10 лева да си купи подарък. Вечерта Огнян се прибрал пиян от работа. Двамата си сипали водка и почти изпили бутилката. След това станал скандалът, като по думите на Снежана поводът е бил от интимен характер.

Отбранявайки се докопала ножа. Забила го е, но не разбрала, че Огнян е мъртъв. Мислела, че си е легнал да почива. Допила е и неговата чаша и легнала до него и по кръвта часове по-късно разбрала какво се е случило. Установила, че е кръв, видяла, че има прободна рана, опитала се е да прави изкуствено дишане. Обадила се на тел. 112 и съобщила, че в дома й има труп.

Още криминални:

Софийският апелативен съд промени мерките за неотклонение от „домашен арест“ на „задържане под стража“ на трима обвиняеми за държане на 80 килограма марихуана с цел разпространение, съобщиха от прокуратурата.

Определението е окончателно. Наркотикът е заловен на 4 октомври, на паркинг в Перник, в тежкотоварен камион. Открити са 76 пакета с марихуана на стойност около 800 хиляди лева. Трима души са задържани и обвинени.

Съдът в Перник прие, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение за това, че обвиняемите са извършили престъплението, но определи и за тримата мерки за неотклонение „домашен арест“.

Софийският апелативен съд обаче прие доводите на прокуратурата относно изменение на мерките за неотклонение. Съдът отчете тежестта на извършеното деяние, както и голямото количество на предмета на престъплението, допълват от прокуратурата. Разследването по досъдебното производство продължава под ръководството на Окръжна прокуратура – Перник.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов официално поиска президентска република
Next: Какво се случва в момента, мощен трясък отекна на булевард Васил Левски, бил е пиян

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.