Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я крайната цел на Борисов! Разкри я Андрей Райчев
  • Новини

Ето я крайната цел на Борисов! Разкри я Андрей Райчев

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
raciaciasiihash.jpg

Парламентът е временен и обречен и ролята му е да приеме 2-3 закона. Никой не мисли за дълго правителство. Реалният проблем между ГЕРБ и ДПС от едната страна и ПП и ДБ от другата е “Пито – платено”.

Мечтата не ГЕРБ е легитимация. ПП не може и не иска да ги легитимира. Има един – казва се Христо Иванов. Ключът във всички по-нататъшни битки е в ДБ.

На ГЕРБ не им стига властта. Трябва им съвместна власт. Именно с ДБ. Това може да стане в следващото НС през избори. На ГЕРБ им трябва коалиция с ДБ.

Такава теза изказа в ефира на Българската национална телевизия социологът Андрей Райчев.

Не изпускай тези оферти:

Според Петър Георгиев обаче това е невъзможно, защото нито Иванов, нито пък „Демократична България“ биха влезли в един и същи капан два пъти.

„Кой разумен човек ще влезе в един и същи капан, колкото и да му обясняваш, че е важен? Как Христо Иванов ще каже “Пито – платено”?, попита Георгиев.

По думите му няма ново мнозинство в парламента след избора на Вежди Рашидов за шеф на НС.Той бе избран след предложение на Корнелия Нинова и с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“.

„Не, няма ново мнозинство. БСП реши да запише червена точка пред избирателите си като партията, разрешила Гордиевият възел“, смята Георгиев.

Още политика:

След мъчителния избор на председател на 48-о Народно събрание две не по-малко мъчителни теми избуяха още преди да започне същинската работа на парламента. Очевидното мнозинство около желанието на депутатите да върнат хартиената бюлетина наред с машините по избори и очевидното малцинство в опити да се преучреди държавата в президентска република.

Призоваващата през 2021 г. БСП за повсеместно машинно гласуване като най-прогресивния начин хората да дават вота си днес първа внесе промени в Изборния кодекс за връщането на хартиената бюлетина. Червената лидерка Корнелия Нинова рязко отстъпи от възванията си, убедена от фактите – все по-лошите резултати на столетницата, които я докараха до срамния едноцифрен резултат на 2 октомври 2022-а.

И се оказа, че освен за първия между равни в парламента, или както вече я наричат – коалицията „Вежди“, зад връщането на хартиената бюлетина бодро се строява същото мнозинство – ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и „Български възход“. Всеки със своите аргументи, но и с принципни позиции, обявени от зам.-председателя на ДПС Йордан Цонев: „Нямаме доверие в изборния процес“ь заради машините.

Именно връщането на хартиената бюлетина е било в дъното на тридневния маратон по избора на председател на 48-я парламент, научи „Стандарт“ от депутатите. Защото председателят е този, който може да разпределя законопроектите по комисии и да ги вкарва за разглеждане в пленарната зала.

И тъй като лидерът на ГЕРБ-БСП Бойко Борисов публично изрази съмненията си, че „машините са пипани“, а шефката на парламентарната им група Десислава Атанасова бе категорична, че ще повторят опита си за връщането на хартиените бюлетини от миналото Народно събрание, вече няма съмнения, че шефът на новия парламент Вежди Рашидов няма да бави разглеждането на този законопроект.

Както няма съмнение, че той ще бъде гласуван от мнозинството, което го избра за председател.

А ужасът на „Продължаваме промяната“ от връщането на хартиената бюлетина недвусмислено доказва, че техният възход на управляваща партия и, макар и мъчителното им класиране на втора позиция на 2 октомври, е скрито някъде в кода на въпросните машини, наричани от противниците им и не без основание „мадуровки“.

Но зад хартиената бюлетина бавно се развива и още един сюжет – дали има шансове за преформатирането на републиката в президентска. И това пролича не само във възгласа на Слави Трифонов за референдум за президентска, а по-късно уточнена от Ива Митева „полупрезидентска република“.

А и от речта на лидерката на БСП Корнелия Нинова, с която предложи Вежди Рашидов като кандидат за председател на 48-я парламент от името на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и „Български възход“. В нея тя недвусмислено заяви, че има сценарий за промяна на държавното устройство, заради което партията й се присъединява към мощно руганите от нея политически врагове.

Тезата за президентската република вече открито се афишира от най-приближените на държавния глава Румен Радев анализатори като Слави Василев и сегашният евродепутат и бивш шеф на кабинета му Иво Христов. И тук неизбежно се възражда споменът, че един от най-силните привърженици на отпадането на хартиената бюлетина през 2021 г. беше именно президентът.

Бързият парламентарен преглед по реда на надзора показва, че за разлика от темата „връщане на хартиената бюлетина“ като възможност за избор наред с машините, „преформатирането на държавата в президентска република няма привърженици.

Освен от ясната заявка на Корнелия Нинова при номинирането на Вежди Рашидов, това стана ясно и от категоричното изявление на Йордан Цонев, че в ДПС са твърди привърженици на парламентарното управление.

Подобна, макар засега и не ясно артикулирана позиция имат и от ГЕРБ-СДС. И независимо какво мислят останалите парламентарно представени политически сили, това е предостатъчно, за да отхвърли възможността за подобна промяна.

Тя обаче вече е извадена на дневен ред. И зад бурните дебати за злочестата хартиена бюлетина ще наднича през цялото съществуване на този парламент. И ще прогърми със страшна сила, ако той не успее да състави правителство и отново веднага и необратимо се тръгне към нови парламентарни избори с мотива, че парламентарната демокрация е изчерпана и безсилна да решава проблемите на хората.

Дали това ще бъде мотив за разбирателство между скараните до смърт политици и дали опипването на почвата от страна на хората на Радев ще разместят пластовете на политическите дебати ще стане ясно през следващите седмици – както по време на консултациите при президента, така и в ротационните разговори между партиите, които трябва да излъчат правителство.

Но отсега може да се каже, че застъпниците на хартиения вот не са застъпници на президентската република.

Всъщност дали случайно се заговори за нова „Кръгла маса“? Нека припомним, че през 1990 г., когато също толкова скарани политици провеждаха „Кръгла маса“, държавата се проучредяваше. А бюлетините бяха не само хартиени, но и цветни. Дали днес девизът не е „напред към миналото“ предстои да разберем.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смразяваща прогноза за времето: Още малко лято и зимата идва ударно със сняг
Next: Политолог каза съдбата на Кирил и Асен. Къде отиват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.