Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на НОИ Ивайло Иванов: Пенсиите ще бъдат увеличени с
  • Новини

Шефът на НОИ Ивайло Иванов: Пенсиите ще бъдат увеличени с

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
saodasfaspfpasf.jpg

Средната пенсия ще се вдигне до 792 лв., а минималната скача с 56 лева. Това предвижда бюджетът за догодина. Новите цифри ще обсъжда днес Надзорният съвет на Националния осигурителен институт.

Той ще разглежда увеличи минималната пенсия от 1 юли 2023 година.

В проектобюджета, изготвен от служебния кабинет, се предвижда тя да стане 523 лева – с 56 лева повече. А за максималната пенсия предложението е през цялата следваща година таванът да остане замразен на 3400 лв.

Предлага се още и всички пенсии да бъдат вдигнати с 12% по швейцарското правило. Така средната пенсия у нас ще стане 792 лева и 51 стотинки.

Не изпускай тези оферти:

Таванът на пенсиите остава 3400 лева догодина. Минималната пенсия ще бъде 467 лева от 1-и януари до 30-и юни, а от 1-и юли 2023-а година става 523,04 лева – това предвижда проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за следващата година. Той ще бъде обсъден утре на заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, научи „Хоризонт“.

Проектът предвижда отпуснатите до 31-и декември 2022-ра година пенсии да бъдат повишени от 1-и юли догодина с 12 процента по така нареченото швейцарско правило.

Предвижда се средната пенсия догодина да достигне 792 лв. и 51 ст.

Според проекта, разходите за пенсии за 2023 г. ще надхвърлят 19 милиарда лева, което е с близо 4 милиарда повече в сравнение с настоящата година, и ще бъде около 11,1% от прогнозния БВП.

Проектобюджетът на ДОО за догодина предвижда 710 лв. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Максималният осигурителен доход ще бъде 3 400 лв.

Дневният минимален размер на обезщетението за безработица, както и максималният му размер, се запазват съответно на 18 и 85,71 лева. Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст ще бъде 710 лв.

Мнение на икономист:

България има голям проблем, който не е във високия дефицит или в дълга. Проблемът е че няма кой да купи този дълг, за да може да рефинансираме. Това каза икономическият анализатор Мика Зайкова в предаването „Денят започва“ по БНТ.

Ако някой иска да го купи ще бъде при висока доходност. Този проблем трябва да бъде решен бързо, а това става със стабилизация на икономиката и политиката, каза още тя.

Очакваме 2 млрд. 600 хиляди лева от Плана за възстановяване. От тях ще се плащат текущи разходи. Над 1 млрд. лв. ще отидат за пенсиите. Хубаво е да има високи пенсии, но трябва да имаш пари, с които да ги платиш. Ръста на БВП пада стремглаво, посочи Зайкова.

По думите и трябва има ново правителство, което да направи бюджет и да поеме отговорността.

ГЕРБ притеснени, че държавният дълг ще нарасне до 40% от БВП до края на 2025 г.

Прехвърлянето на бюджет 2022 не е за цялата година, а до съставянето на ново правителство, смята още Зайкова.

Според нея данъчната политика е последното нещо, което трябва да се пипа.

Адекватното управление на държавата е да се осъзнаят рисковете и да се води политика, която да минимализира рисковете. Това отбеляза икономистът Георги Велчев.

По думите замразяване на разходите за пенсии и минимална заплата е най-адекватното решение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънреден обрат в живота на кучето депутат на България
Next: Двама мъже отидоха да досаждат на семейство, 15-годишен ги накара да съжаляват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.