Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 15 куршума, изстреляни от наемен убиец , отнемат живота на най богатия българин
  • Новини

15 куршума, изстреляни от наемен убиец , отнемат живота на най богатия българин

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
rkrusuhasmhasmh.jpg

Показният разстрел става малко след 9 ч сутринта на кръстовището на булевардите „България“ и „Димитър Несторов“ на 26 октомври 2005 г. пред очите на десетки ужасени хора, бързащи за работа.

Разстрелът става точно в часа, в който вътрешният министър Румен Петков и правосъдният министър Георги Петканов дават пресконференция за критиките в поредния доклад на Европейската комисия за размаха на организираната престъпност в България.

Малко след 9 ч Петков получава листче на трибуната и обявява, че Емил Кюлев току що е бил убит.

Пресконференцията пропада, може би защото критиките на Европейската комисия се потвърждават от изстрелите на бул. „България“.

Не изпускай тези оферти:

По-късно пред парламента Петков заява, че това убийство не е като останалите, свързани с разчистване на сметки между престъпни групировки, а с него се цели дестабилизация на държавата и възпрепятстването й по пътя за ЕС.

Тезата повтарят и депутати, които искат незабавно убийството на Кюлев да бъде разкрито.

Това естествено не става и разследването за смъртта на банкера е спряно до ден днешен без да се разбере кой дръпна спусъка срещу него.

Веднага след наглия разстрел на собственика и президент на

на „Българската финансова група „ДЗИ – Росексимбанк вътрешният министър Румен Петков нареди масирана полицейска акция под името „Респект“ в цялата страна.

В центъра на София изкочиха маскирани командоси, които проверяваха и задържаха наред. В Благоевград обаче се получи издънка, която провали в зародиш цялата операция „Респект“.

При опит да бъде задържан наркотрафиканта Ангел Димитров-Чората, местни антимафиоти го пребиха до смърт. А МВР обяви на другия ден, че той е получил инфаркт.

Истината лъсна на погребението на Чората и заформи грандиозен скандал, който се точи в продължение на години.При разследването на убийството на банкера стана ясно, че той е бил следен и навиците му са проучени внимателно.

Килърите са знаели, че Кюлев пътува без охрана, само с шофьор и минава всеки ден по един и същ маршрут от Бояна по бул. „България“ към офиса на банката в центъра.

Докато джипа на банкера чака зелен сигнал на светофара, а Кюлев чете на предната седалка вестници от храстите изкача облечен в тъмно мъж, който открива стрелба с автомат по джипа. По-късно ще бъдат намерени 15 гилзи от автоматично оръжие, а патоанатомите ще преброят 12 куршума в тялото на убития. Убиецът изчезва межу блоковете в кв. „Стрелбище“. Шофьорът му е ранен в гърдите и в бедрото, но е спасен в „Пирогов“.

Основната версия на полицията е, че Кюлев е убит заради неуредени бизнесотношения. По-късно при разкриването на групата на „Килърите“ на Петър Стоянов-Сумиста МВР работи по версията, че вероятният поръчител на разстрела на банкера е Георги Вълев заради неполучени пари от фалиралата „Тракиябанк“.

Разследващите разполагат със запис от камери на кръстовището, на които се вижда силуета на предполагаемия убиц малко преди стрелбата. Той напомня за един от „Килърите“ Георги Петков-Дачи, но образът е неясен и той не може да послужи за доказателство.

Друга версия също лансирана след години е че поръчката за убийството на Емил Кюлев идва от дупнишките братя Галеви. Смята се, че Кюлев е платил със живота си заради отказа му да допусне техни хора по граничните пунктове, където неговата банка единствена има офиси, в които се плащат пътни такси и мита.

Тази версия си остава само версия. Третата теза за смъртта на 48-годишния банкер и бивш национален състезател по плуване е, че става дума за разчистване на политически сметки.

Публична тайна бе, че Кюлев, който е завършил школата на МВР в Симеоново и е работил в милицията, е близък с няколко правителства това на СДС, по-късно на НДСВ, по чието време придобива ДЗИ, а и с кабинета на тройната коалиция.

Съветник е на президента Георги Първанов по финансовите въпроси. Тезата обаче, лансирана веднага след убийството му, че някой иска да ни провали членството в ЕС изглежда даже смешна.

Кюлев има сериозни вложения в туризма – той притежава Интерхотел „Сандански“, както и морския комплекс „Ривиера“ край Варна. През 2004 г става един от инициаторите и потенциален инвеститор на проекта “Супер Боровец” под патронажа на бившия премиер Симеон Сакскобургготски.

Слухове твърдят, че убийството му е поръчано именно заради „Супер Боровец“, защото след гибелта му проектът пропада.

Негови приятели свидетелстват, че дните около убийството му Кюлев е бил спокоен, не се оплаквал от нищо и не се страхувал за живота си. Обичал да шофира сам джипа си, не е ползвал охрана.

И за тези слухове реални доказателства няма. Реални доказателства кой уби вторият по-богатство българин така и не се намират вече 10 години.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Милен Велчев съобщи пенсията на майка си по БТВ: Вдигнала се е с
Next: Синоптичка на НОВА заби милионер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.