Актрисата Виолета Донева е била открита мъртва в апартамента си в столичния квартал „Изток“ преди няколко дни, научи сензационно Lupa.bg от нейни колеги. Звездата на Народния театър бе на 79-годишна възраст. Информацията бе потвърдена от МВР.
След като няколко дни не се появявяла пред блока и не отговаряла на телефонните обаждания на приятелки и на сина си, била повикана полиция. Вратата на жилището била разбита, а в антрето лежал трупа на популярната актриса, направила забележими роли на сцената на Народния и в постановките за телевизионния театър от 70-те години на миналия век.
Не изпускай тези оферти:
От полицията отказаха коментар дали по тялото й са открити следи от насилие. Смъртта й обаче е доста странна, тъй като тя нямала никакви болежки и до последно общувала активно с приятели и колеги. Синът й Иво Стайков, който е нейно дете от брака й с режисьора Людмил Стайков, настоявал да бъде направена аутопсия и подозирал, че майка му си е отишла от насилствена смърт.
Родената през 1943 г. звезда на театъра от години не се изявява на сцената. Тя бе обявена за „заслужил артист“ през 1974 г. и бе носителка на орден „Кирил и Методий“ II степен.
Напуска театъра в пика на славата си, след като нейни колежки подават жалба срещу нея, че е задигала техни лични вещи. Гръмва грандиозен скандал, при който се оказва, че Виолета Донева е клептоманка.
Опозорена, тя се оттегля от активна дейност, а малко след това се развежда и с режисьора Людмил Стайков. Снима се в постановки в телевизионния театър до средата на 80-те години на миналия век. След това са занимава с дублаж на филми и преводи.
Виолета Донева слезе от сцената в разцвета на силите си след клептомански скандал
С Апостол Карамитев
Родена е в град Петрич на 7 септември 1943 г. Внучка е на юриста и политика Стефан Стефанов. Баща ѝ, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд.[1] Вторият ѝ баща е актьорът Кирил Донев.
Донева авършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ „Климент Охридски“ – факултет по журналистика. Работи във Военния театър (1967 – 1993), общински театър „Възраждане“ (1994– 2006) и Театър 199. Директор на театър „Възраждане“ (2008 – 2010). Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години Донева участва в дублажите на филми и сериали за Канал 1 и Мулти Видео Център.
Води ежеседмична рубрика във вестник „Стандарт“. Превежда „Жената от морето“ Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.
Бивша съпруга е на режисьора Людмил Стайков.
Индивидуални награди
Заслужил артист (1974).
Орден „Кирил и Методий“ – II ст.
Награда за женска роля на театрален преглед (1967).
Наградата на ТВ за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969).
Наградата на ЦК на ДКМС за женска роля на (Мария) за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
Награда за женска роля на (Мария) за филма Обич на МКФ (Москва, Flag of the Soviet Union.svg СССР, 1972).
Специална награда на журито за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
Награда за женска роля за филма Обич СИДАЛК (Париж, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция, 1973).
Статуетката „Свобода“ за женска роля за ролята на (Люба) за филма Допълнение към закона за защита на държавата на Филм Фест (Сопот, Flag of Serbia and Montenegro (1992–2006).svg Югославия, 1979).
Награда за най-добра телевизионна женска роля за Мана от „Блокада“.
Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“.
Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“.
Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“.
Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“.
Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“.
Общи
Голямата награда „Златна роза“ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на ФБИФ (Варна, 1976).
Наградата на журит’ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на МКФ (Неапол, Flag of Italy.svg Италия 1977).
Като автор
Първа награда на националния конкурс за оригинална ТВ – драма за сценария „Добър вечер, драги зрители“.