Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионер изуми цяла България в Стани богат и прибра петцифрена сума
  • Новини

Пенсионер изуми цяла България в Стани богат и прибра петцифрена сума

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
peiasonasinasin.jpg

Днес един участник успя да скрие шапката на всички зрители на „Стани богат“. Става въпрос за Васил Василев от София, пенсиониран шафнер. Той показа сериозна култура и знания и си тръга с петцифрена сума от шоуто.

„Той е кореняк софиянец, но пътува откакто се помни. Бил е 150 пъти във Варшава, 200 в Берлин, 250 в Букурещ. По диплома е икономист, работил е какво ли не, включително съдия по лека атлетика. Яздил е слон и би хапнал пелмени със Сталин. Фен е на „Левски“, което ме радва. Фотограф и пътешественик“, представи го водещият Михаил Билалов.

Той започна да играе още вчера, но след петте стартови въпроси се включи студиото в сирената за край на шоуто. Днес той показа уникални снимки от мач на Левски и ЦСКА от 1968 година, завършил с резултат 2:0. Тогава гонил футболните топки на стадиона, но носил фотоапарат „Вяра 4“, с който ги е заснел.
.
„Доволен съм и още снимам с него“, сподели Василев и започна да отговаря на въпросите.

„Жителите на кое българско село са се превърнали в синоним на подкупен свидетел в съдебен процес?“, попита го Билалов, а измежду „Галата“, „Ерден, „Яна“ и „Кошарево“ Васил посочи D.

Не изпускай тези оферти:

Седмият въпрос бе „Премиерът на коя страна се замеси в скандал с кадри, показващи я как танцува в официалната си резиденция?“. Пенсионерът се спря на „Финландия“, а останалите възможности бяха Индия, Аржентина и Нова Зеландия.

Това отново беше вярно и той продължи напред. Той изненада зрителите с решението си да заключи 2000 лева като втора сигурна сума. Той все още държеше три жокера.

„Почти всеки с компютър използва USB порт, но какво означават инициалите USB?“, го попита Билалов, а опциите бяха:

„Универсална серийна шина“, „Уникален системен вход“, „Устройство за четене“, „Мултимедиен адаптер“.

Василев призна, че не разбира особено от компютри и се обади на приятел. Това беше неговият син Георги, който работи именно в IT сферата. Той не успя да помогне на баща си в 30-те секунди, с които разполагат, тъй като не чу добре отговорите по телефона.

Тогава баща му използва жокера 50:50. Останаха първите два отговора като Васил избра първия, аргументирайки се, че е с три думи, а абревиатурата има три букви. И така си подсигури 2000 лева.

Въпросът за 3000 лева бе:

„Кое измежду 1900 и 1920 г. е официална дисциплина от олимпийските игри?“ – „Стреляне с прашка“, „Скачане на ластик“, „Дърпане на въже“ или „Патешко ходене“.

Той използва и последният си жокер за помощ от публиката, която му посочи дърпане на въже. Той беше се насочил именно към този отговор и преди това. Оказа се верен. Въпросът за 5000 лева беше:

„Кой никога не получава Нобеловата награда за мир?“ – „Махатма Ганди“, „Ясер Арафат“, „Нелсън Мандела“ или „Михаил Горбачов“.

Още преди края на въпроса участникът се усмихна, защото знае отговорът. Веднага маркира „А“ и позна.

11-ят въпрос за 10 000 лева бе следния: „В чест на кого връх Унден в Родопите получава своето име?“ – „Руски генерал“, „Османски паша“, „Шведски дипломат“ или „Немски индустриалец“.

Той обясни, че самото име го насочва към шведски дипломат, което отново се оказа верен отговор.

Така Василев стигна до въпрос за 20 000 лева. „В каква област се използва диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел?“ – „Криминалистиката“, „Икономиката“, „Медицината“ или „Астрономията“. Тъй като няма жокери и не знае отговора, Василев се отказа.

Извън играта посочи „Медицината“, но правилно се оказа „Астрономията“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дископатията изчезва завинаги с 2 филии хляб и оцет
Next: Бойко Борисов вкара четири гола при победа на Витоша над Нови Искър

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.