Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
  • Новини

Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
svastnastnasn.jpg

Ако не сте срещнали любовта, посетете храма с чудотворната икона на Светеца. Помолете се и за здраве. Свети Фанурий прекарал своя живот в помощ и служене на хората. После приел мъченическата смърт след огромни изтезания и нечовешки мъки.

Днес Свети Фанурий помага на вярващите да намират своята голяма любов. Човекът, с когото могат да изградят естествено хармонични отношения, които да просъществуват във времето.

В Обрадовския манастир, където се намира голямата чудотворна икона на Свети Мина, има и чудотворна икона на Свети Фанурий. Вярващите, които са ходили там, са видели около иконата на Светеца, че има оставени предмети.

Те са от сватбите на щастливо оженените или омъжени, които са получили подкрепа от Светеца.

Не изпускай тези оферти:

Вярващи разказват, че са имали връзка или брак. Отишли в манастира на поклонение и се помолили пред иконата не само на Свети Мина, но и на Свети Фанурий. След време тяхната връзка или брак се разпадали, защото в живота на хората се появявал истинският и най-подходящ партньор.
Амин!

Още един празник:

Д нес, както често се случва през годината, се почита паметта на повече светци от различни епохи. Защото светците на Църквата през 2000-годишния ѝ живот са стотици хиляди, предава БТА.

Терентий, Неонила и децата им били християни и живеели в Сирия в средата на III век, по времето на император Деций.

Семейството им било истинска „домашна църква“ по израза на апостол Павел. Те спазвали Божиите заповеди и били за пример на останалите хора. А когато започнало масовото гонение, известно като „Дециево“, двамата съпрузи, а след тях и децата им, отказали да се отрекат от вярата си. Макар да имали възможност да заминат и да се скрият, те заявили:

„Нашето заминаване ще всее паника сред другите християни. А Църквата не се крепи на бегълци, но на подвижници и мъченици“. Така цялото семейство безмилостно било убито с меч през 250 г.

Параскева Иконийска (тя е различна от мъченицата Параскева Римлянка и преподобната Параскева Епиватска)

била родена в края на III век в град Икония, област Ликаония, Южна Мала Азия. Родителите ѝ били християни и кръстили дъщеря си така, защото била родена в петък (на гръцки „параскеви“), а петък е денят на Христовата изкупителна смърт.

Параскева израснала като убедена християнка и помогнала на много хора да опознаят и да приемат вярата в Спасителя Христос. Но по време на гоненията при император Диоклетиан тя била измъчвана и убита заради вярата си в Икония, в 303 г.

В този ден почитаме и учения монах Стефан от лаврата на свети Сава (затова наречен Саваит) в Палестина.

Подвижническият му живот бил съчетан с голяма любов към богословието и забележително умение в свещената поезия. Съставил много богослужебни поетични текстове. Живял и като отшелник, той се упокоил в края на VIII век.

Днес Църквата почита и Св. Димитрий, митр. Ростовски.

Имен ден празнуват всички, които носят името: Параскева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето защо хората масово премахват PVC дограмата
Next: Като във филм на ужасите! Погребаха жив човек в Червен бряг

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.