Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
  • Новини

Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
svastnastnasn.jpg

Ако не сте срещнали любовта, посетете храма с чудотворната икона на Светеца. Помолете се и за здраве. Свети Фанурий прекарал своя живот в помощ и служене на хората. После приел мъченическата смърт след огромни изтезания и нечовешки мъки.

Днес Свети Фанурий помага на вярващите да намират своята голяма любов. Човекът, с когото могат да изградят естествено хармонични отношения, които да просъществуват във времето.

В Обрадовския манастир, където се намира голямата чудотворна икона на Свети Мина, има и чудотворна икона на Свети Фанурий. Вярващите, които са ходили там, са видели около иконата на Светеца, че има оставени предмети.

Те са от сватбите на щастливо оженените или омъжени, които са получили подкрепа от Светеца.

Не изпускай тези оферти:

Вярващи разказват, че са имали връзка или брак. Отишли в манастира на поклонение и се помолили пред иконата не само на Свети Мина, но и на Свети Фанурий. След време тяхната връзка или брак се разпадали, защото в живота на хората се появявал истинският и най-подходящ партньор.
Амин!

Още един празник:

Д нес, както често се случва през годината, се почита паметта на повече светци от различни епохи. Защото светците на Църквата през 2000-годишния ѝ живот са стотици хиляди, предава БТА.

Терентий, Неонила и децата им били християни и живеели в Сирия в средата на III век, по времето на император Деций.

Семейството им било истинска „домашна църква“ по израза на апостол Павел. Те спазвали Божиите заповеди и били за пример на останалите хора. А когато започнало масовото гонение, известно като „Дециево“, двамата съпрузи, а след тях и децата им, отказали да се отрекат от вярата си. Макар да имали възможност да заминат и да се скрият, те заявили:

„Нашето заминаване ще всее паника сред другите християни. А Църквата не се крепи на бегълци, но на подвижници и мъченици“. Така цялото семейство безмилостно било убито с меч през 250 г.

Параскева Иконийска (тя е различна от мъченицата Параскева Римлянка и преподобната Параскева Епиватска)

била родена в края на III век в град Икония, област Ликаония, Южна Мала Азия. Родителите ѝ били християни и кръстили дъщеря си така, защото била родена в петък (на гръцки „параскеви“), а петък е денят на Христовата изкупителна смърт.

Параскева израснала като убедена християнка и помогнала на много хора да опознаят и да приемат вярата в Спасителя Христос. Но по време на гоненията при император Диоклетиан тя била измъчвана и убита заради вярата си в Икония, в 303 г.

В този ден почитаме и учения монах Стефан от лаврата на свети Сава (затова наречен Саваит) в Палестина.

Подвижническият му живот бил съчетан с голяма любов към богословието и забележително умение в свещената поезия. Съставил много богослужебни поетични текстове. Живял и като отшелник, той се упокоил в края на VIII век.

Днес Църквата почита и Св. Димитрий, митр. Ростовски.

Имен ден празнуват всички, които носят името: Параскева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето защо хората масово премахват PVC дограмата
Next: Като във филм на ужасите! Погребаха жив човек в Червен бряг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.