Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е неописуема. 16-годишно момиче се самоуби след подигравки
  • Новини

Трагедията е неописуема. 16-годишно момиче се самоуби след подигравки

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
shaehhnasnhash.jpg

Атаките били заради гаджето й

16-годишно момиче се самоуби, а причината да посегне на живота си е тормоз от нейните съученички. Още по-фрапиращото е, че те би трябвало да са добри приятелки, тъй като са били и съотборнички в местния отбор по хокей на лед в град Палм Харбър (щат Флорида).

Адът за Маккена Браун започнал, след като тя започнала връзка с бивше гадже на една от съученичките си и дори му пратила своя непринудена снимка. Фотографията обаче попаднала именно в бившата на момчето и тя бързо я разпространила сред своите приятелки, предаде новини.бг.

Тогава започнал и психически тормоз от тяхна страна. Постоянните коментари и намеци в социалните мрежи били придружени и от други действия при личните им срещи в училище и на тренировки.

Не изпускай тези оферти:

„Ти си нищожество“, „Сама си виновна за всичко“ и „Надяваме се, никога повече да не те видим“ са част от най-леките обиди към Маккена Браун. В резултат на атаката тя не издържала психически и отнела живота си.

Психическото състояние на Браун и без това било сериозно разклатено, тъй като две години по-рано тя била жертва на насилване и още не се била възстановила от травмата.

Съотборничките, които са я тормозели, са отстранени от местния отбор и от училището. Те обаче дори и тогава не показали, че съжаляват за поведението си.

Още криминални новини:

По обвинение на Софийска градска прокуратура (СГП) в заседание на Софийски градски съд (СГС) обвиняемият В. Г., се призна за виновен в извършването на две престъпления, засягащи обществените отношения, които осигуряват транспортната безопасност, съобщиха от СГП.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 2 септември 2022 г. в гр. Сливен обвиняемият управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, което е престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

За него на обвиняемия е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Дрогиран роден кандидат-депутат кара кола с чужди номера посред бял ден!

Същевременно обвиняемият си е служил с табела с регистрационен номер, издадена за друг автомобил, различен от този, на който била поставена. Извършеното е престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и за него на обвиняемия е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 23 от НК на обвиняемия е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението, на което е отложено с изпитателен срок от 3 години и към него са присъединени наказанията „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 1000 лв.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България плаче. Почина журналистката Йовка Йовчева
Next: Най-евтината вечеря, с която всеки път преяждаме у нас. Тази вкусотия си заслужава всеки да знае, няма равна просто

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.