Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аларма! Поръчаха да бъде отстранен главния прокурор Гешев. Ето кой стои зад това
  • Новини

Аларма! Поръчаха да бъде отстранен главния прокурор Гешев. Ето кой стои зад това

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
rsurasoroasra.jpeg

Преди десетина дни срещу Иван Гешев е отправена заплаха за живота от група руските хакери. Държавната агенция национална сигурност разследва получената заплаха за живота на главния прокурор.

Източник от ДАНС сподели, че преди седмица на електронната си поща Иван Гешев е получил съобщение на руски език, в което е заплашен да бъде отстранен, съобщава „Разкрития.ком“.

Това не е първият подобен случай на отправяне на заплахи срещу държавни лица и представители на прокуратурата, като срещу Гешев е поредният пети случай.

Имейлът е от лице, заявило принадлежност към руската хакерска група KillNet.

Не изпускай тези оферти:

Преди десет дни същата тази група нанесе масирани DDoS атаки на няколко уебсайта на държавни институции.

Ако вземем предвид евроатлантическите нагласи на политическия елит в България, не може да не обърнем внимание на факта, че именно Иван Гешев е единственият, който попада персонално под заплахите на руските хакери.

Преди време руските онлайн терористи публикуваха в своя официален Telegram канал съобщение до Иван Гешев, в което отново отправят заплахи срещу главния прокурор, и то ден, след като националното следствие образува дело за кибератаките над сайтове на български институции което доведе до разкриване на извършилия DDos атаките в рамките на един ден.


Още от историята на случая:

Между 12 и 14 сайта са били атакувани при хакерската атака у нас на групировката „Килнет“. Това съобщи пред БНР началникът на отдела за борба с киберпрестъпленията в ГДБОП – комисар Владимир Димитров. Той допълни, че подобни атаки целят основно имиджов ефект.

Атаката на руските хакери е продължила няколко часа.

„Хакерската атака от проруската хакерска организация „Килнет“, беше в ранните часове на съботния ден – преди няколко дни. Тя продължи общо 3-4 часа. Жертвите на тази атака бяха 12 – 14 различни интернет сайта. Така, че може да се приеме, че са 12 различни хакерски атаки, но под една обща кампания“, заяви Димитров.

Тази хакерска организация за пръв път атакува България, обясни комисар Димитров. До момента жертви на „Килнет“ са ставали други държави по света – САЩ, Молдова, Румъния, Япония. Подобни атаки целят основно имиджов ефект.

„В 99 процента от случаите се цели имиджов ефект. Идеята е просто този сайт да изчезне. Ако е държавен, това естествено нанася някакви имиджови и морални щети на тази институция. Проблема е, ако е интернет сайт на някоя компания, която разчита само на сайта си, за да движи своя бизнес“, заяви комисар Димитров.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново местим стрелките! Защо продължаваме да го правим
Next: Прокоба тегне над убитата актриса Виолета Донева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.