Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неописуема трагедия: 151 загинали и стотици ранени на Хелоуин! Мачкат се един в друг
  • Новини

Неописуема трагедия: 151 загинали и стотици ранени на Хелоуин! Мачкат се един в друг

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
seeulelallsas.png

Най-малко 151 души са загинали, а 82 са ранени в южнокорейската столица Сеул, след като празнуващи Хелоуин млади хора попаднаха в капан в тясна уличка и бяха смазани от тълпата, съобщи Би Би Си, като се позова на последните данни на местните власти. 19 от пострадалите са в критично състояние.

Това е най-тежкият подобен инцидент в Южна Корея от години. Жертвите са предимно млади жени и мъже – между 20 и 30-годишна възраст, като сред тях има 19 чужденци – от Иран, Узбекистан, Китай и Норвегия.

Президентът на Южна Корея Юн Сук-йол обяви национален траур и заяви, че е било истинско нещастие подобно бедствие да се случи в сърцето на Сеул.

Около 100 000 души вчера са се събрали да отбележат празника без ограниченията на противоепидемичните мерки в един от най-популярните квартали с ресторанти и барове в Сеул. Властите предполагат, че до трагедията се е стигнало, след като малко преди 22.20 часа местно време множеството започнало да напира да премине през тясна уличка в района на хотел „Хамилтън“, едно от най-популярните купонджийски места в Сеул. Местни медии пък съобщиха, че хората се втурнали към бар, след като чули че местна знаменитост е влязла вътре.

Не изпускай тези оферти:

Снимка: Getty Images

Един от оцелелите разказва пред Ройтерс, че много хора са паднали и са се съборили един друг „като домино“, след като са били бутнати от други. Според него по улиците в популярния с нощния си живот квартал е имало 10 пъти повече хора от обикновено. Пред сеулския вестник „Ханкьоре“ оцелелият е казал, че е бил в капан около час и половина преди да бъде спасен. Някои хора викали „Помогнете ми!“, а други не можели да си поемат дъх.

В интервю за новинарския канал „Уай Ти Ен“ свидетел разказа, че е било шокиращо да види редици от тела близо до хотела. Той каза, че първоначално служителите на спешната помощ са били претоварени и минувачи е трябвало да правят изкуствено дишане на ранените, лежащи по улиците.

Снимка: БТА/AP

Началникът на пожарната служба в южнокорейската столица обяви, че телата на загиналите се транспортират в болници или в спортна зала, където роднините им ще могат да ги идентифицират.

Повече от 800 служители на спешната помощ и полицаи от цялата страна, включително всички налични служители в Сеул, бяха изпратени на място.

Южнокорейският президент Юн Сук-йол направи изявление, в което призова длъжностните лица да осигурят бързо лечение на ранените и да проверят безопасността на местата за провеждане на празника. Той се появи и на мястото на трагедията, която е най-смъртоносната в историята на Южна Корея. През 2005 г. на поп концерт в град Сангджу в южната част на страната загинаха 11 души, а други около 60 бяха ранени.

Световните лидери поднесоха съболезнования

Световни лидери поднесоха съболезнования и изразиха шок и тъга, предизвикани от съобщенията за множеството жертви след блъсканица по време на празненство за Хелоуин в столицата на Южна Корея, предадоха световните агенции.

Президентът на САЩ Джо Байдън изрази своите най-дълбоки съболезнования и заяви, че той и съпругата му скърбят заедно с корейския народ.

Германският канцлер Олаф Шолц също поднесе съболезнования. „Това е тъжен ден за Южна Корея“, написа той в „Туитър“.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че е шокиран от броя на жертвите и изрази дълбоките си симпатии към семействата и приятелите на жертвите.

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола каза, че семействата и приятелите на жертвите, както и на ранените, ще бъдат в мислите ѝ. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел каза, че е „дълбоко натъжен“ от трагедията в Сеул.

„От името на всички канадци изпращам най-дълбоките ни съболезнования на народа на Южна Корея след смъртоносната блъсканица в Сеул“, написа в „Туитър“ канадският премиер Джъстин Трюдо.

„В този много тежък момент нашите мисли са със служителите на спешните служби и всички южнокорейци“, заяви британският премиер Риши Сунак.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как от златен палат стигнах до старчески дом. И да искам да повторя грешката си, вече нямам това време
Next: Шкумбата се появи и заяви: Влизам в политиката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.