Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Климатолог: Снегът идва съвсем скоро, камък ще се пука от студ
  • Новини

Климатолог: Снегът идва съвсем скоро, камък ще се пука от студ

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
sqngnasngasg.jpg

“Времето е различни от това, което сме имали преди 20-30 години и ние трябва да се съобразяваме с него.

Новите особености и условности са налице. Въпросът е как ние ще се приспособим към тези промени”, казва климатологът.

“Вятърът е много силен, температурите са приятни за разходка в момента. През следващите дни се очакват превалявания, а на високите места ще има сняг.

Хубавото на нашата страна е, че релефът ни е разнообразен и човек може да намери най-разнообразни климатични условия”, категоричен е той. “Средата на ноември очакваме да завали вече сняг, а след това има тенденция отново да се затопли към края на месеца.

Не изпускай тези оферти:

Чуваме много прогнози за топло време, но не значи, че студеното не може да дойде и така да ни удари, че да се опомним къде сме.

Съвременният климат ни предлага голяма палитра от метереологични явления и силата, с която се проявяват е доста голяма”, допълва още той. Нека не се успокояваме, тъй като и тази година времето ще покаже суровия си нрав през декември и ни очаква зачстудяване.

„Още в началото на ноември ще усетим по-чувствително захлаждане. Валежи от сняг се очакват през втората половина на ноември. Има противоречиви мнения каква ще бъде зимата.

Колеги бяха казали, че очакваме да бъде по-мека, но наскоро се появи нова прогноза за изненадващо студена зима с обилно количество валежи“, заяви синоптикът пред Bulgaria ON AIR.

Още различни мнения за времето:

Необичайно топлото за октомври време ще продължи и ще влезе и в ноември. До Деня на народните будители не се очакват съществени промени.

В събота ще бъде предимно слънчево. Сутринта на места в източните райони, в Горнотракийската низина и по поречието на Дунав ще има ниска слоеста облачност или мъгла. Ще духа слаб до умерен вятър от север-северозапад. Максималните температури ще са между 18° и 23°, в София – около 19°. Това сочи прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Сутринта на места по Черноморието ще има ниска слоеста облачност или мъгла. През деня ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 17° и 21°. Температурата на морската вода е 16 – 17°. Вълнението на морето ще е 1-2 бала.

Над планините ще е предимно слънчево. Ще духа до умерен вятър от север-североизток. Максималната температура на 1200 метра ще е около 15°, на 2000 метра – около 8°.

В неделя и понеделник ще е предимно слънчево с временни увеличения на облачността, по-значителни в неделя сутрин главно над Източна България, в понеделник – над повече райони. В Югозападна България ще е почти тихо, в останалата част от страната ще духа слаб, временно до умерен вятър от северозапад, в източните райони в понеделник – от север-североизток.

Остава топло за периода.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шкумбата се появи и заяви: Влизам в политиката
Next: Българи отидоха да пазаруват в Одрин и останаха без думи от видяното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.