Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Продължават с увеличаването на минималната заплата, ето как ще става
  • Новини

Продължават с увеличаването на минималната заплата, ето как ще става

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
vevuevasvlasivas.jpg

Големият спор около Бюджет 2023 остава темата за минималната работна заплата. Синдикатите настояват за увеличение заради рекордната инфлация.
Темата вече е била обсъдена с премиера в Министерския съвет.

Няколко варианта са на масата. След като вече години държава, синдикати и работодатели не успяват да се разберат минималната работна заплата да се изчислява чрез механизъм, сега вариантите са няколко.

Официалното и в анонсирания проект, и при евентуално удължаване на сегашния бюджет, сумата е 710 лева.
Съществуват обаче също варианти да е 760, 800 или 860 лева. Синдикатите настояват за минимум 850 лева.

След рекордната инфлация, отчетена от НСИ, идва време и за равносметка. Синдикатите пресмятат, че месечният доход, необходим на един работещ, който живее сам, е 1320 лева.

Не изпускай тези оферти:

За семейство с едно дете са нужни общо 2376 лв. или с 400 лева повече от миналата година.

Атанас изчислява, че и сега по-голяма част от бюджета му отива за храна.
„При всички стоки има ръст.

Най-много е при зеленчуците и плодовете, при месата, млечните също. С 50-ина лв. в магазина почти нищо не можеш да си купиш на фона на м.г. като сравнение”, заявява Атанас Христозов.

Основният въпрос е дали минималната заплата наваксва ръста на инфлацията. На вчерашната среща на служебния премиер Гълъб Донев с работодатели и синдикати са обсъждани различни размери на минималната работна заплата.
„Смятани са три варианта – 760, 800 и 860.

На разговора трябва ли, или не трябва, премиерът всъщност зае позиция, че очевидно трябва да има някакво движение на минималната заплата, колко и какво обаче предстои да видим”, заяви Пламен Димитров – президент на КНСБ.

КНСБ са категорични, че приходите през 2023 г. в бюджета ще са повече и това позволява увеличение на минималното заплащане.
Те настояват то да стане поне 820 лева.„850 лева към 710 е 20-ина процента, колкото е инфлацията.

Следователно ние смятаме, че минималната заплата трябва да се актуализира с тези числа, още повече тя ще остане толкова, ако стане 850 за цялата 2023 година, когато също ще има инфлация”, поясни Димитров.

Работодателите очаквано не са съгласни на такова повишение.

От АИКБ предлагат изобщо да не се гласува бюджет за догодина, ако не се състави правителство.

„Тя трябва да се договоря и да е различна за различните икономически дейности. Само така може да бъде достатъчно адекватна”, смята Васил Велев, председател на АИКБ.

Още за пари:

Националният осигурителен институт обяви датите, на които ще се изплащат пенсиите, обезщетенията за безработица, бременност и раждане, както и за болнични и майчинство.

От 7 ноември започва изплащането на пенсиите, като хората, които ги получават по банков път, ще ги имат по сметките си още същия ден. Изплащането на пенсиите ще продължи до 21 ноември.

От днес вече се изплащат болничните и обезщетенията за майчинство, като те се превеждат до 10 работни дни след постъпването в НОИ на коректни данни от лекарите и от осигурителите.

Обезщетенията, отнасящи се за периоди по-дълги от един месец, се изплащат до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят.

Какво увеличение получиха пенсионерите от 1 октомври

На 3 ноември започва изплащането на обезщетенията за бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и осиновяване на дете до 5-годишна възраст за предходния месец. От 15 ноември пък започва изплащането на парите на хората, които са безработни.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за речта на Румен Радев днес: Често тези хора си отиват без време
Next: ММА боецът Александър Писарев почина след натравяне

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.