Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7-годишно момче почина след ужилване от скорпион в обувката
  • Новини

7-годишно момче почина след ужилване от скорпион в обувката

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
sskosrapsrias.jpg

Кадър ФБ

7-годишно дете почина, след като беше ужилено от скорпион в град Анхемби, край Сао Пауло, Бразилия.

Малкият Луис Барбоса беше ухапан от животното в неделя и е починал във вторник.

Скорпионът е бил в обувката на детето.

Не изпускай тези оферти:

Семейството е тръгвало на къмпинг от къщата си.

Първоначално не разбрали какво го е ужилило.

Кракът му почнал да почервенява.

В крайна сметка след търсене из къщата открили бразилския жълт скорпион.

Смята се за най-опасният скорпион в Бразилия.

Момчето е откарано веднага с линейка и хоспитализирано в педиатричното интензивно отделение.

На следващия ден състоянието на момчето се подобрило, но получило няколко сърдечни атаки и починало.

Кметството обяви в социалните мрежи за смъртта на момчето. „Община Анхемби е изключително натъжена и изразява своята солидарност към семейството на Луис Мигел Фуртадо Барбоса и постановява официален траур за три дни“, информира общинската администрация.

Общинският съвет на населеното място също публикува съболезнователна бележка, изразяваща скръб за смъртта на момчето. „С дълбока тъга Градският съвет изразява скръбта си за смъртта на малкия Луис Мигел Фуртадо Барбоса. Нека Светият Дух Утешител утеши сърцата на вашите родители и семейство.”

Броят на смъртните случаи от ужилвания от скорпиони, съобщени от системата за обществено здравеопазване на страната, се е увеличил повече от два пъти за четири години, от 70 през 2013 г. на 184 през 2017 г., докато случаите на ужилвания от скорпиони са нараснали от 37 000 през 2007 г. на 126 000 през 2017 г.

Още новини:

С изключителна трагедия завърши детски футболен мач. След неговия край 12-годишно момче загуби съзнание и почина пред очите на приятелите си и на всички присъстващи, предаде новини.бг.

Лекарите на мача от детския шампионат на Мадрид са опитали да спасят живота на детето, но усилията им са били напразни. Испанските издания, съобщаващи за трагедията, не разкриват името на момчето.

Според информациите, детето е получил пристъп на задух и дори използването на дефибрилатор не е успяло да спаси живота му. Впоследствие е изяснено, че младият футболист е получил бронхиален спазъм, при който дихателните пътища се свиват и дишането става много трудно.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако преместите хладилника с 1 см напред, той ще започне да харчи по-малко ток
Next: Мъж потресе мрежата със снимки и разказ за Хелоуин снощи в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.