Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фейгин от ИГРИ НА ВОЛЯТА спечели златен медал
  • Новини

Фейгин от ИГРИ НА ВОЛЯТА спечели златен медал

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
fegeigaisinasn.jpg

Александра Фейгин спечели златния медал при жените в десетото издание на международния турнир по фигурно пързаляне Купа „Денкова-Стависки“, който се проведе в Зимния дворец в София.

Състезателката на клуб „Денкова-Стависки“ получи за волната си програма втора по сила оценка от 99.48 точки, от които 44.52 за технически елементи и 54.96 за компоненти на програмата. Фейгин обаче беше първа в кратката програма и с общ сбор от 157.76 точки триумфира в надпреварата.

Втора е Миа Каролин Риса Гомес (Норвегия) със 156.51 точки, а трета се нареди Елена Агостинели от Италия със 150.20 точки.

В състезанието участват още четири националки. Кристина Григорова е четвърта със 150.18 точки, въпреки че беше втора в кратката програма. Ивелина Байчева е на седмо място със 126.19 точки, Симона Георгиева е десета със 115.96, а Мария Ставрева е на 13-о място с 84.00 точки.

Не изпускай тези оферти:

При девойките победителка е националката Киара Христова със 137.76 точки, следвана от представителките на Турция Фатма Яде Карликли със 119.42 и Анна Денис Йоздемир със 117.80 точки.

Криста Георгиева се нареди на пето място със 115.36 точки, а останалите българки са след десета позиция в подреждането.

При мъжете златото взе Бурак Демирбога от Турция с 220.23 точки.

Беат Шюмперли зае четвърто място със 167.63 точки, Филип Каймакчиев е пети със 167.05, Лари Луполоувър е на шеста позиция със 145.68 точки, а Александър Златков не излезе за волната програма.

При юношите първи е Михаел Мосхаев (Израел) със 114.99 точки, следван от българите Росен Пеев със 107.90 и Александър Качамаков с 93.11 точки.

В турнира участваха около 270 състезатели във всички възрасти от България, Турция, Италия, Сърбия, Казахстан, Израел, Украйна, Австрия, Хърватия, Гърция, Норвегия, Великобритания и други.

Още от нея:

„Позволих да ме тъпчат вербално и да ми нанасят психически атаки!“. Това каза Александра Фейгин в интервю след отпадането си от „Игри на волята“. Ето какво още сподели симпатичната млада жена за vbox7:

– Как реши да се запишеш за участие в „Игри на волята“?

– Реших да се запиша в „Игри на волята“, защото исках малко разнообразие в моето ежедневие. Постигнах моята най-голяма цел, а именно да представям България на Зимните олимпийски игри и просто исках да се разтоваря, да видя нов свят.

– Какви качества според теб не ти достигнаха, за да продължиш напред?

– Мисля, че не ми достигна това, че нямам никакъв житейски опит. В социалната игра изобщо не ме биваше.

– Как ти се отрази цялото това изживяване?

– Чрез това изживяване аз наистина израснах супер много и много хора го видяха това, след като излязох и естествено, това е в мой плюс и се надявам от тук нататък в живота да ми е много по-лесно да се оправям.

– Съжаляваш ли, че саботирахте играта заедно с Мани?

– Не съжалявам от нашата постъпка, но това не беше достойно, това все пак беше част от играта и беше нашата стратегия.

– Отразиха ли ти се зле коментарите в племето след тази случка?

– Получих наистина една вербална агресия от част от племето и това ме срина психически и просто се изгубих и не знаех какво да правя.

– Защо позволи на Виктория да се отнася така с теб?

Най-голямата ми грешка беше, че позволих на Виктория наистина да се държи отвратително с мен и не мисля, че на нейната възраст е окей да се държиш така с по-малък, който дори няма никакъв житейски опит и вижда, че той дори не може да се защитава.

– Съжаляваш ли за нещо от представянето си?

– За нищо не съжалявам от моето представяне в „Игри на волята“. Единствено, че позволих да ме тъпчат вербално супер много и да ми нанасят психически атаки.

– Успя ли да намериш истински приятели вътре?

– Най-голямата победа за мен е, че наистина излязох с няколко много близки приятели, които ще ми останат и за в бъдеще, мисля че това трябва да се цени супер много.

– Супергерои или Непобедими?

– В сърцето винаги съм Супергерой.

– Как ти се отрази предстоят на Реката?

– Мисля, че доста добре издържах престоя на реката, беше изключително трудно, но това беше част от предизвикателството и аз успях.

– Кой беше най-големият дразнител за теб сред Супергероите?

– Най-големите дразнители при Супергероите бяха Виктория и Алекса.

– Ти самата смяташ ли се за Супергерой?

– Мисля се за Супергерой, защото доказах, че и фините момичета могат да бъдат супер силни.

– Разкажи ни повече за спортната си кариера.

– Мога да нарека моята кариера наистина успешна, защото постигнах най-голямата си цел, а именно да представя България на зимните олимпийски игри, но това не озанчава, че ще спра дотук. Следващата ми цел е да отида отново на следващите олимпийски игри и дори да заема по-високо място.

– Заедно ли сте с Георги? Сподели подробности около запознанството ви.

– Ще отговоря на най-задавания въпрос, а именно дали сме заедно с Жорката. Отговорът е да, заедно сме до ден-днешен. Наистина Игрите много ни сближиха, бяхме в много трудни условия, където издържахме и сега ни предстоят само хубави моменти, ще трябва да се опознаем още, но за момента всичко е истинско и вълшебно.

За първи път с Жорката се запознахме на медицинските и след тях той реши да ме покани да се запознаем, ако може да играем заедно, ако попаднем в едно племе и от там просто явно сме се усетили, че сме наистина един за друг и го видяхме видяхме. Видяхме, че можем да бъдем наистина заедно в трудните моменти и се надявам сега като излезем в реалния свят това нищо да не ни повлияе.

– Кога усети, че Георги ти е по-симпатичен от другите?

– Аз се влюбих по-скоро в Жорката не във външния вид, а в това какво отношение проявява към мен, как говори, колко е възпитано това момче. Има цели в живота и това наистина много ме впечатли.

– Подразни ли те близостта, която Мирела показа с него в социалните мрежи?

– Мирела пуснала една история, където Жорката си е качил крака върху нея и тя написа някакъв негов цитат, че едва ли не, той се чувства мнго добре покрай нея и това със сигурност не ми беше приятно, защото и двамата не проявиха лоялност. Мирела знае, че момчето е обвързано и качва такава история в Instagram и много ясно, че хората ще се замислят какво става между тях двамата и това не е коректно спрямо мен, защото ние сме приятелки, а от страна на Жорката не ми харесва това, че явно нещо и е споделил и това, че явно тя го е усетила близко това нещо и е решила да го покаже на цялата си аудитория.

– По-малко наивна ли си след Игрите?

Все още съм си наивна след Игрите, но гледам наистина да гледам по-задълбочено към хората и наистина да съм по-предпазлива и да не им вярвам веднага, защото се видя в Игрите, че не стават така нещата.

– Какви са бъдещите ти планове?

– Бъдещите ми планове са да си продължа целта, а именно да надграждам във фирурното пързаляне и да отивам все по-нагоре и да постигам много добри резултати, с които България да се гордее.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла българия говори за думите на шофьор на линейка, който разкри мистерия
Next: Оле майко, това е любимата ми манджичка, докато го има още на пазара ще си я правя всяка вечер, защото просто няма такава вкусотия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.