Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В този час сирени на линейки вият в цяла България
  • Новини

В този час сирени на линейки вият в цяла България

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
neinkasnlasknasn.jpg

Булфото

Екипите за спешна медицинска помощ в цялата страна са обявили протест, който са нарекли „мълчалив и оглушителен“.

Всяка линейка на територията на България, независимо къде се намира, ще включва звуков и светлинен сигнал за три минути, кадър Нова.

По този начин екипите настояват за „достойно заплащане, промяна на категорията труд, набелязване на конкретни и реални стъпки за привличане на специалисти в системата, както и подобряване на условията за работа“, се казва в писмо до медиите.

Не изпускай тези оферти:

Медиците заявяват, че ако не бъдат чути, ще преминат към следващи действия, без да уточняват какви.

Още протести от България:

Мирен протест на 40 ден от смъртта на 22-годишната Светомира от Шумен затвори кръстовището, на което младото момиче загуби живота си.

Нейни близки и десетки шуменци се събраха на кръговото кръстовище, на което на 28 септември колата на Светомира бе блъсната от друг автомобил. Хората поискаха справедливост.

Искаме да има справедливост, да няма повече загинали деца, а който греши да си понесе наказанието, каза майката на момичето Радосвета.

Бащата Анатолий Станчев посочи, че вярва в справедливостта.

„Когато съдебната система се интересува от самите граждани, значи има стъпка напред. Тази стъпка ще я направим всички, когато се обединяваме, поддържаме инициативата и сме всеотдайно“, каза той.

Събралите се хора запалиха свещи и поднесоха цветя на лобното място на Светомира, а след минута мълчание в нейна памет блокираха движението по бул. Симеон Велики, като обикаляха кръговото кръстовище, на което стана фаталната катастрофа.

Инцидентът стана малко след 21 часа. Тогава 18-годишният Жечко Кюркчиев удари колата на Светомира, като малко по-късно стана ясно, че момичето е починало, а нейната спътница е с тежки наранявания.

Първоначално Жечко, който има книжка от няколко месеца, даде положителна проба за наркотици, но в последствие анализ в токсикология отрече този резултат.

Младежът бе поставен под домашен арест от шуменския съд и в същия ден автомобилът му изгоря на служебен паркинг на МВР. Това предизвика гневни реакции, като се стигна дотам, че случая бе поет от Национална следствена служба.

Лично главният прокурор Иван Гешев пък се срещна с родителите на загинало то момиче и обеща справедливост. Преди дни отново имаше протест на близките на Светомира пред съда в Шумен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва студ! Температурите падат под нулата! Снегът ни затрупва от
Next: Каквото е числото на рождената дата, такъв е животът ти

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.