Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В този час сирени на линейки вият в цяла България
  • Новини

В този час сирени на линейки вият в цяла България

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
neinkasnlasknasn.jpg

Булфото

Екипите за спешна медицинска помощ в цялата страна са обявили протест, който са нарекли „мълчалив и оглушителен“.

Всяка линейка на територията на България, независимо къде се намира, ще включва звуков и светлинен сигнал за три минути, кадър Нова.

По този начин екипите настояват за „достойно заплащане, промяна на категорията труд, набелязване на конкретни и реални стъпки за привличане на специалисти в системата, както и подобряване на условията за работа“, се казва в писмо до медиите.

Не изпускай тези оферти:

Медиците заявяват, че ако не бъдат чути, ще преминат към следващи действия, без да уточняват какви.

Още протести от България:

Мирен протест на 40 ден от смъртта на 22-годишната Светомира от Шумен затвори кръстовището, на което младото момиче загуби живота си.

Нейни близки и десетки шуменци се събраха на кръговото кръстовище, на което на 28 септември колата на Светомира бе блъсната от друг автомобил. Хората поискаха справедливост.

Искаме да има справедливост, да няма повече загинали деца, а който греши да си понесе наказанието, каза майката на момичето Радосвета.

Бащата Анатолий Станчев посочи, че вярва в справедливостта.

„Когато съдебната система се интересува от самите граждани, значи има стъпка напред. Тази стъпка ще я направим всички, когато се обединяваме, поддържаме инициативата и сме всеотдайно“, каза той.

Събралите се хора запалиха свещи и поднесоха цветя на лобното място на Светомира, а след минута мълчание в нейна памет блокираха движението по бул. Симеон Велики, като обикаляха кръговото кръстовище, на което стана фаталната катастрофа.

Инцидентът стана малко след 21 часа. Тогава 18-годишният Жечко Кюркчиев удари колата на Светомира, като малко по-късно стана ясно, че момичето е починало, а нейната спътница е с тежки наранявания.

Първоначално Жечко, който има книжка от няколко месеца, даде положителна проба за наркотици, но в последствие анализ в токсикология отрече този резултат.

Младежът бе поставен под домашен арест от шуменския съд и в същия ден автомобилът му изгоря на служебен паркинг на МВР. Това предизвика гневни реакции, като се стигна дотам, че случая бе поет от Национална следствена служба.

Лично главният прокурор Иван Гешев пък се срещна с родителите на загинало то момиче и обеща справедливост. Преди дни отново имаше протест на близките на Светомира пред съда в Шумен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва студ! Температурите падат под нулата! Снегът ни затрупва от
Next: Каквото е числото на рождената дата, такъв е животът ти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.