Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • АСПИРИН и БАКПУЛВЕР в пералнята и пожълтелите пердета отново блестят като нови
  • Новини

АСПИРИН и БАКПУЛВЕР в пералнята и пожълтелите пердета отново блестят като нови

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
asaspaspaspas.jpg

Лесен начин от мрежата за избелване на завеси и пердета . С времето всеки знае, че дори при редовно пране на високи градуси белите пердета рано или късно потъмняват и пожълтяват.

Решението е да ги замените с нови или да ги избелите с някой препарат. Ние обаче имаме за вас по-лесен начин за избелване на старите пердета – ще заблестят като нови и имате нужда само от два компонента!

аспирин в пералнята

Имате нужда от:

Не изпускай тези оферти:

1 таблетка аспирин

1 пакетче бакпулвер

Приготвяне:

Поставете завесите в барабана на пералнята и добавете 1 таблетка аспирин.

Изсипете пакет с бакпулвер в дозатора за прах за пране .

бакпулвер в пералнята

Накрая изсипете омекотителя в дозатора, така че завесите да миришат приятно.

омекотител в пералнлята

Изберете подходяща програма за пране и включете пералнята.

Когато пералнята приключи, извадете пердетата и ще видите, че всички нюанси на жълто или сиво са изчезнали и те светят от чистота.

пердета в пералнята

Пожелаваме ви късмет!

Още интересни идеи:

Нашата читателка Моника М. ни изпрати фантастична рецепта за домашен омекотител . Тя споделя, че всички я питали на какво ухаят така прекрасно дрехите й и не искали да повярват, че това не е купешки омекотител.

Нямаме търпение да споделим нейния съвет с нас.

домашен омекотител
Евтин домашен омекотител
Имате нужда от:

90 g твърд ароматен сапун

2,5 л вода

50 мл оцет
Приготвяне:

Настържете сапуна и го изсипете в тенджера.

ароматен сапун

Налейте литър вода и варете известно време при непрекъснато бъркане, за да се разтвори сапунът и масата да се сгъсти постепенно.

Оставете да се охлади 3 часа.

Сместа ще се втвърди, така че на този етап трябва да се разбие с миксер .

домашен омекотител

Сега изсипете получената смес обратно в тенджерата.

Добавете 50 ml оцет, добавете останалата вода (1,5 l) на стайна температура и разбъркайте добре с бъркалка.

отворена пералня

Можете леко да оцветите готовия омекотител с оцветител за храна (но не е необходимо).

След това го изсипете в бутилка и можете да го използвате като класически омекотител.

Омекотителят мирише прекрасно и е много икономично решение, което ще ви спести десетки левове с течение на времето .

Освен това омекотителят, приготвен у дома, не уврежда влакната като класическия търговски продукт .

Добавете го и в кофата за измиване на пода, и тогава целият апартамент ще замирише прекрасно. 🙂

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Астрологията разкри: Най-умните деца се раждат през този месец
Next: Ето ги двамата мъже, убили полицай Петър Бъчваров

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.