Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Жестока катастрофа с много убити край Варна, страшно е
  • Новини

Извънредно! Жестока катастрофа с много убити край Варна, страшно е

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
lisnasnkasknkasnoo.jpg

Катастрофа с трима загинали край Варна. Инцидентът е станал в близост до село Здравец. Това потвърдиха от полицията в морския град, но без да дава подробности.

Според източници на БНТ автомобилът се е движил с висока скорост и водача е загубил управление. Ударил се е в крайпътно дърво, а трима пътници са загинали на място.

От полицията уточниха, че две жени и един млад мъж са загиналите на място. Други двама – мъж и жена са в тежко състояние и са откарани в болница. Автомобилът е с немска регистрация.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ ВЪВ ФЕЙСБУК СТРАНИЦАТА НИ!

Не изпускай тези оферти:

Още криминални:

В нощта на убийството на Петър Бъчваров колегите му са предотвратили 123 опита за преминаване на границата. През изминалата нощ са предотвратени около 130 опита, заяви пред БНТ гл. комисар Росица Димитрова, директор на ГД „Гранична Полиция“.

32-годишният младши инспектор, който беше убит след стрелба от турската страна на границата, ще бъде погребан днес в униформа на „Гранична полиция“ по молба на родителите му.

Гл. комисар Димитрова потвърди, че са намерени гилзи на българска територия на мястото, където е убит граничния полицай. Те са приобщени към образуваното по случая досъдебно производство.

14 служители на „Гранична полиция“ са с дисциплинарни проверки за съпричастност към трафика на мигранти, обясни тя.

Проверките са образувани след доклад на инспектората към МВР. Проверяваните служители са от Бургас, Елхово и Малко Търново.

„След доклада от съответната проверка ще преценя какво ще следва“, заяви гл. комисар Димитрова.

Тя благодари на служителите, които охраняват границата за усилията и волята.

„Респект към служителите на „Гранична полиция“, защото нито един от тях не каза, че няма да иде на работа, защото се страхува. С такива хора се охранява границата, с истински момчета и момичета. Нашата почит към колегата е продължаването на работата ни.

Днес на погребението няма да бъдат само колегите, които днес ще охраняват границата. И ние ще продължим да охраняваме границата, защото това е дълг и особено усещане, което се разбира само, когато си там. Ако не си бил на браздата, това не може да се разбере“, каза тя.

Ръководството на МВР е одобрило предложението на „Гранична полиция“ за увеличаването на щата на дирекцията с 1260 души. Първите 150 се очаква да бъдат обучени до март 2023.

Целта е да се спре командироването на полицейски служители от вътрешността на страната, а границата да се охранява от хора, които са специално обучени за това и са по-добре запознати със спецификите на терена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето ги двамата мъже, убили полицай Петър Бъчваров
Next: 3 години и 6 месеца затвор за Тачо на Жени Калканджиева

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.