Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търся си мъж, че не се търпи повече. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат
  • Новини

Търся си мъж, че не се търпи повече. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
mujtjasotaost.jpg

„На 34 години съм.Висока 165 см,тежа 110 кила,нося обувки 43-ти номер. На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата.

Мъж не съм имала, щото тука са останали само страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители.

Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише.

Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал.

Не изпускай тези оферти:

Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите.

Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше: „Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?“. Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост.

Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам…

Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще.

Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя.
Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.

Просто читателка

Още интересни новини:

Срещу листни въшки ще ви помогне просто домашно средство. Работи наистина добре.

Ако сте пробвали всички възможни домашни спрейове и все още нищо не е помогнало, заложете на обикновената кока-кола.

Необходими са ви:

1 бутилка кока-кола
3 с. л. течен сапун

Трябва или да разклатите колата или да я изсипете в отворен съд, за да се освободи от газовете, които биха създали проблеми при пръскането.

Добавете течен сапун.

Разбъркайте старателно.

Сапунът е необходим като средство за прилепване течността по листата.

Просто изсипете разтвора в спрей бутилка.

Напръскайте розите, зеленчуците, дърветата и др.

Смъртта на вредителите е неизбежна.

Убедете се сами в ефективността на това средство срещу листни въшки!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефовете вече нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина
Next: Машинист направи нещо невиждано досега, вижте защо спря влака вътре в града

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.