Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорът на автобуса и заповяда да седне-Финалът на историята ще ви накара да ръкопляскате
  • Новини

Шофьорът на автобуса и заповяда да седне-Финалът на историята ще ви накара да ръкопляскате

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
sqdasdasdmasmdas.jpg

Бях в 27-ма седмица от бременността и пътувах в автобус до болницата. В момента имах контракции.

Шофьорът някак си забеляза, че имам проблем. Когато пристигнахме на спирката, станах и тръгнах към вратата, а той ми каза:

– Седнете!

А към останалата част от пътниците:

Не изпускай тези оферти:

– Ако някой бърза и иска да слезе сега, да слиза, защото малко ще се отклоним.

След това ме закара направо в болницата. Когато автобусът спря, той излезе и ме заведе право в сградата на болницата! На следващия ден се обадих на офиса на превозвача.

Аз:

“Здравейте! Качих се вчера следобед на автобус и шофьорът промени маршрута си заради мен. Искам да се уверя, че не е пострадал, заради това. Благодарение на него, … нероденият ми син е спасен! “

Служителят:

“Не се притеснявайте, ние получихме жалба от само един пътник. Шофьорът ни информира за инцидента веднага, след като пристигна на крайната спирка. И той вече получи благодарност за своите действия. Благодаря, че се обадихте … и се грижете за себе си! ”

С изричното желание на шофьора и фирмата, имена не се споменават!

Още интересни новини:

Покупките на имоти в малките населени места бележат истински бум, показват данни на Агенцията по вписвания. Без да броим сделките в шестте най-големи града в страната – София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Русе, общият брой на вписаните продажби на имоти в останалите населени места през третото тримесечие на годината е 42 199.

Това е увеличение с 6,13% спрямо предходното тримесечие, пише „Trud News“.

Покупките на селски къщи и ваканционни имоти нараснаха след началото на пандемията, като тази тенденция продължава и досега. Причините за това са много. От една страна хората разбраха предимствата да имат втори дом по-близо до природата, където винаги могат да отидат със семейството си. Много хора, които могат да работят дистанционно, предпочетоха да се отдалечат от големите градове. А освен това покупката на къща е чудесна инвестиция. При високата инфлация много хора решават да спасят парите си като ги вложат в имот. Ако нямат достатъчно налични пари за покупка на хубав апартамент в голям град, се насочват към имот в по-малко населено място, където цените са по-ниски.

Най-голям ръст на сделките с имоти е регистриран в службата по вписванията в Трън. Само за едно тримесечие там са вписани 55 продажби на имоти, което е с 96,4% повече спрямо предходното тримесечие и с 48,6% повече спрямо същия период на миналата година. Основната причина за това е близостта на общината до София. От столицата до имотите в района с кола се стига за по-малко от час.

В топ три на населените места по ръст на сделките влизат Ардино и Момчилград. За едно тримесечие в Ардино са вписани 37 продажби, което е с 76,2% повече спрямо предходното тримесечие, показват данните на Агенцията по вписвания. В Момчилград само за три месеца продажбите са 254, което е с 57,8% повече спрямо предходното тримесечие и с 16,5% повече спрямо същия период на миналата година. Сред причините за този голям ръст е, че много хора, които са работили в чужбина и са спестили пари, искат да ги вложат в имоти.

На четвърто място по ръст на сделките е службата по вписвания в Омуртаг. Регистрираните сделки там са 238, което е увеличение с близо 50% спрямо предходното тримесечие. Топ пет се допълва от Пирдоп, където сделките са 191, а ръстът е с 42,5%.

Сред другите служби по вписванията, които е добре да бъдат отбелязани, са Исперих (330 сделки и 38,6% ръст спрямо предходното тримесечие), Нови Пазар (440 продажби, +35,8%), Пещера (257 сделки, +35,3%), Кубрат (289 сделки, +34,4%) и Карнобат (468 продажби, +31,8%). Има голяма разлика по отношение на движението на пазара на имоти в различните градове на страната. Общо в 21 служби по вписванията регистрираните сделки с имоти нарастват с над 20 на сто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Машинист направи нещо невиждано досега, вижте защо спря влака вътре в града
Next: Тpoянcки кoн зa cпeшни cлучaи: coдa и мeд caмo-Мeдът вкapва coдaтa в зapaзeнaтa клeткa и тя cи въpши paбoтaтa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.