Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Простреляха в главата мъж на Женския пазар в столицата
  • Новини

Простреляха в главата мъж на Женския пазар в столицата

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
jenksnisonsons.jpg

Простреляният по обед мъж на столичния „Женски пазар“ е издъхнал в линейката, на път за болница „Пирогов“, научи БНР.

Мъж е прострелян в главата в района на Женския пазар в София

Издъхналият е на 41 години, а мъжът, който е стрелял по него, е на 62 г.

Причината за стрелбата на пазара е междусъседски скандал, двамата живеели на един етаж в жилищна кооперация и между тях често избухвали свади, научи още БНР.

Не изпускай тези оферти:

Задържаният мъж е отведен в столичното 3-то РУП. Образувано е досъдебно производство

Неофициално от МВР съобщиха пред БНР, че пистолетът, с който е стреляно, е незаконно притежаван. Разпитват се и други живеещи на адреса, където е станало убийството.

Установено е, че 62-годишният мъж е стрелял седем или осем пъти по своя опонент.

Градският прокурор на София Илияна Кирилова уточни, че става дума за битов скандал между съседи през годините:

„В резултат на съседска война, която, за съжаление, завършила с убийство на един млад човек, който е роден 1981 г. Жалко е, че напоследък повечето от срещите ни с вас са по повод на някакви трагични инциденти, било то ПТП-та, било то стрелба, било то загинали хора, които не заслужават да приключат живота си по този начин, по който го приключват, да се разбие съдбата на много други хора“.

Николай Станчев от СДВР допълни, че днешният скандал между двамата мъже довел до убийство е в резултат на лоши отношения от години. Той допълни, че екипите на полицията са успели да заловят извършителя малко, след като са стигнали на адреса:

„При пристигане на полицейските екипи недалеч оттук успяват да заловят извършителя на престъплението“.

Още крими:

Шофьор на луксозна кола с мигранти опита да блъсне полицай и избяга. Това е станало край София, а водачът не се е подчинил на патрул на „Пътна полиция”, предава NOVA.

При последвалата гонка със служителите на реда автомобилът катастрофирал, а водачът избягал. По информация на източници на NOVA в колата са открити десетима мигранти.

Издирването на шофьора продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето защо всички започнаха да пият кафето си с масло и стана истински хит по света, след като разберете и вие ще пробвате
Next: Проф.Рачев пак отложи кучия студ – ето какъв обрат с времето ни чака в следващите дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.