Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятна история от Одрин, мъж взе от земята паднало билетче
  • Новини

Невероятна история от Одрин, мъж взе от земята паднало билетче

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
bieletoasotoats.jpg

Семейство от Кърджали, което почти всеки петък е на пазар в Одрин, преди да тръгне по магазините, винаги купува 5 билетчета от мен. Такава е волята на жената. Вярва, е късметът ще я споходи тук, но досега щастливото й билетче е 100 лири, срещу платени 10 лири.

Това разказва пред 24rodopi.com продавач на талони за моментни лотарийни игри в Одрин. Споделя, че все повече български туристи си пробват късмета, като най-голямата печалба е на мъж от Пловдив, който срещу 20 лири спечелил 1 000.

Продавачът на късметчета Мехмет обяснява, че негов колега в района на търговски комплекс „Марги аутлет“ е продал билет на български турист, който спечелил 50 000 лири, равняващи се на около 5 000 лева.

„Усещам, че всеки търкащ мечтае да стане милионер в турски лири, но досега не се е случвало. Щеше да се разчуе. Тази година билет за една от игрите – „Казъ Казан“, бе продаден в Одрин и донесе на платилия 20 лири голямата награда от 1 милион лири, но късметлията е местен. Билетчето паднало на земята, един от клиентите отказал да го купи, но друг го взел и сега е милионер. Това се случи през месец май“, разказва Мехмет.

Не изпускай тези оферти:

Той допълва, че от търкане на билетчета „нито глава боли, нито семейство се разтуря, но турците отиват да играят в казиното в Свиленград, а това е голям проблем“.

Още за Одрин:

Дрехите и обувките са нещо, за което всички мислим при смяната на сезоните. Какво да очакваме и къде ще бъде по-евтино за нас – в България или Турция? Ето и равносметката.На пазара в Одрин в почивния ден е пълно с българи. Макар че не всичко вече е толкова изгодно, все още градът си остава основна шопинг-дестинация.“По-голямо разнообразие има, a и e по-учтиво обслужването“, казва търговецът Хикмет Алтънай.

Обувките са една от стоките, които се търсят при смяна на сезоните. На малкото „Капалъ Чарши“. Георги Терзийски пазарува, но преди да дойде в Одрин, е огледал цените и в Пловдив.“Едни хубави обувки са от порядъка на около 100-150 лева, а тук са наполовина. И пак е същото качеството, горе-долу“, казва Георги Терзийски.

„Това е 450 лири, които са 45 лева. Смятам, че в България такава обувка ще се намери, но на 70-80 лева, същият модел, с такъв тип кожа, защото това е набук, добавя той.“Капалъ Чарши“ е мястото, на което може да се намери изобилие от обувки. Например и дамските боти, и ботушите са на средна цена от 60 лева, а цената на маратонките е 25 лева.“Често обаче цената е за сметка на качеството, признават и самите търговци.

„Средната цена на една обувка от естествена кожа в България е около 120-130 лева. Ние правим цените за зимния сезон януари-февруари предната година. Тогава цените на материалите бяха едни, сега са съвсем други, казаха родни производители.

Войната в Украйна има много измерения, включително за производителите на обувки у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията в Перник издирва 8-годишно момченце, спешно е
Next: Безценният женски витамин след 40-те – липсата му отключва адски проблеми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.