Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такситата отговориха на скандалните обвинения на Натали Трифонова
  • Новини

Такситата отговориха на скандалните обвинения на Натали Трифонова

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
nasnastastast.jpg

Във връзка с гневния пост на тв водещата и синоптичка Натали Трифонова, в който тя обвинява таксиметрова компания в лошо обслужване, от фирмата отговориха на нейните нападки:

 

От няколко дни госпожица Natali Trifonova, чрез своя фейсбук профил, както и от ефира на медията, в която работи, обижда и уронва авторитета на нашата компания.

Опитахме се да се свържем с нея, за да разберем причината и да предприемем необходимите мерки, но тя игнорира съобщенията ни.

Не изпускай тези оферти:

Затова се обръщаме към нея тук, за да отговорим, както и да защитим своите служители.

 

Уважаема госпожице,

Фирмата ни е на пазара на таксиметрови услуги от близо 30 години. Тук си изкарват хляба хиляди хора, които не са нагли и невъзпитани, както ги наричате, а трудолюбиви и отзивчиви. През всички тези години сме превозили милиони хора и сме дали хиляди работни места.

 

Ако някой наш служител Ви е наскърбил, извинявайте, но не правете обобщения и квалификации. Всеки труд е достоен за уважение и няма да позволим повече да ни унижавате.

С уважение

О Кей Супертранс

 

„OK Supertrans 9732121- фирмата с най-невъзпитаните и нагли шофьори на летище София! Никога повече!“.

 

С такъв гневен пост изрази недоволството си късно вечерта Натали Трифонова във Фейсбук, пише fakti.bg.

Синоптичката беше в Рим за „Мача на мира“ и явно проблемът е настъпил при връщането в родината. Водещата не уточнява какво точно се е случило, но възможностите са или грубо отношение, или да са я таксували със солидна сума.

 

Под поста ѝ не закъсняха и коментарите на явно изпатили си от същата фирма:

„Супер са си, псуват те, пушат си в колите, миришат на пот, държат се надменно (сякаш са с пет висши образования) държат се сякаш си им длъжник……….нооооооо това е наша България(за огромна жалост)“

 

„Чиста злоупотреба с монопол. Една таксиметрова фирма си спечели правото само тя да държи тротоара пред летището и тотално се самозабрави.

Ако бяхме нормална държава не само таксита щяхме да имаме, а и да си поръчваме и избираме Uber и още куп компании. Но у нас интересът на таксиметровите фирми, които дерат шофоьорите с убийствени лизинги, е много по-важен от този на потребителите (данъкоплатците).“

 

Последваха и малко по-хапливи и колоритни коментари:

„Пази боже сляпо да прогледа… Все пак сте една проста синоптичка и мисля, че не очаквате червен килим да ви сложат от терминала до такситата…“

„Удариха те копърките, а геймърке“

„Карам Корса но бих те закарал за един автограф и снимка“

„Ами като не се сещаш да ми се обадиш да те взема, диване такова“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинско щастие достигна министърът на спорта Весела Лечева, усмивката не слиза от лицето й
Next: Страшно е! Ножът опря до кокал: Масово продават семейни хотели и комплекси, само в Банско са над 60

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.