Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Олиото, което е в пъти по-полезно за сърцето от зехтина
  • Новини

Олиото, което е в пъти по-полезно за сърцето от зехтина

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
anasnasonaslniao.jpg

Консумацията на подходящото олио може да замени рибата в диетата, която е така полезна за сърцето.

Руският кардиолог д-р Анна Кореневич припомня, че за подобряване на здравето на сърдечно-съдовата система се препоръчва консумацията на тлъста морска риба, която е отличен източник на ненаситени омега-3 мастни киселини. Те спомагат за поддържане на еластичността на съдовата тъкан, намаляват риска от атеросклероза.

Според д-р Кореневич някои растителни масла могат да бъдат достойна алтернатива на скъпата риба, тъй като съдържат и високи нива на ценни мастни киселини.

 

Не изпускай тези оферти:

Достатъчно е да подправяте салатата с лъжица от него всеки ден, за да получите същата полза, както от консумацията на риба, споделя д-р Анна Кореневич.

Кардиологът препоръчва включването на ленено масло в диетата. Специалистът отбелязва, че това олио значително превъзхожда зехтина по отношение на наситеността с омега-3. Сто грама масло ленено семе и зехтин съдържат съответно 53 грама и 0,76 грама здравословни мастни киселини. 

 

Д-р Кореневич допълва, че при висок холестерол в кръвта трябва да се наблегне на приема на омега-3 при консумация на мазнини. Лекарят пояснява също така че най-големи ползи за здравето има използването на нерафинирани студено пресовани растителни масла (при условие, че не се нагряват).

 

Важно: Статията е с информативна цел и не замества балансираното хранене, както и консултацията със специалист!

Само за седмица цената на оранжерийните домати се повиши с 19 на сто

Поне в 3 града в страната цената на бутилка слъночгледово олио е слязла под 4 лв. на едро по тържищата и в магазините струва под 5 лева, показва справка на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. За разлика от преди месец вече почти няма градове, в които по тържищата олиото да струва над 5 лева за литър (Виж инфографиката на 10-а стр.)

Олиото, което поевтинява главно заради засиления износ на слънчоглед и на олио от Украйна у нас и в други страни от региона, обаче е единственото изключение при основните хранителни продукти.

Почти всички останали стоки поскъпват, най-силно това се случва при плодовете и зеленчуците. Оранжерийните домати например поскъпнаха с нови 19% само за последната седмица. Оранжерийните краставици и чушки също поскъпват само за пет-седем дни с по 6 до 10%.

На пазара тези зеленчуци са само от оранжерии, а за отглеждането им е необходима енергия, която сега струва с около 80-100% повече, отколкото по същото време миналата година.

Леко поскъпват дори пакетираните варива като боб, леща, също и захарта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Николета Лозанова попиля майката на Сашко. Изсипа остри критики по неин адрес
Next: Трагедия: Напусна ни доц. д-р Миглена Стамболийска

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.