Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цвети, която се бори за живота си: Получих рак за подарък
  • Новини

Цвети, която се бори за живота си: Получих рак за подарък

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
ccveeiveiitaist.jpg

Откриха болестта на 8 март, не мога да се движа, споделя красивото момиче 

„Имам рак на панкреаса с метастази на черен дроб и кости. Откриха ми го на 8 март – лош подарък за празника на жената.“

Така започва историята си младата и чаровна Цветомира Цанова, която по-рано тази година чува едни от най-страшните думи. Въпреки че болестта я променя и след химиотерапиите остава без коса, очите и чертите на младата дама са все така красиви.

„Всичко започна през януари тази година с болка в коляното. Минах през различни лекари, докато се стигне до самата диагноза.

Не изпускай тези оферти:

 

От там последва счупване на бедрена кост, от юни съм обездвижена от кръста надолу и краката, защото метастазите по костите са ги направили крехки и чупливи. По прешлените са се появили образувания, които са прищипали гръбначния мозък, и това е довело до моето обездвижване“, споделя за тежките последни месеци Цветомира.

Красивото момиче започва лечението си в България, като преминава през пет химиотерапии.

 

„В момента съм на таргетна терапия, като ми казаха, че с вливките ще почувствам краката си, но така и не ги почувствах. Неврохирурзите в България пък ми казаха, че няма да проходя никога.

 

Затова се обърнах към клиники в Турция, където искат да направят нови изследвания, защото се съмняват, че лечението ми е било правилно.

 

Отделно една от клиниките ми дава надежда за възвръщане на сетивата в краката с нуклеарна медицина“, каза още Цанова, която не спира да показва колко е силна и не губи надежда, че може да пребори коварната болест.

 

По предварителни разчети цялото лечение ще струва около 100 000 лв., като за момента Цвети има оферти само за част от лечението.

„To e формирано в две оферти от две клиники, тъй като ги комбинираме. Впоследствие ще се разбере и за другите предложения, които ще са ясни в самия ход на лечението ми. За съжаление не разполагам с толкова много пари“, добавя борбената млада жена.

 

До вчера следобед в дарителска платформа бяха събрани над 65 000 лева от общата сума. Така че са необходими още малко усилия, за да бъдат набрани всичките 100 хиляди лева. Кампанията й се казва „ПоДари бъдеще на Цвети“.

„Надявам се един ден болестта да е зад гърба ми и аз отново да мога да ходя“, завършва с надежда Цвети.

Болестта не може да отнеме красивите черти на момичето

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: София прие забрана за стари коли в тези райони на столицата! Ето карта и колко ще е глобата
Next: Жената на Вежди Рашидов се обясни в ЛЮБОВ. Двамата греят от щастие на паубата на яхта

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.