Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цвети, която се бори за живота си: Получих рак за подарък
  • Новини

Цвети, която се бори за живота си: Получих рак за подарък

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
ccveeiveiitaist.jpg

Откриха болестта на 8 март, не мога да се движа, споделя красивото момиче 

„Имам рак на панкреаса с метастази на черен дроб и кости. Откриха ми го на 8 март – лош подарък за празника на жената.“

Така започва историята си младата и чаровна Цветомира Цанова, която по-рано тази година чува едни от най-страшните думи. Въпреки че болестта я променя и след химиотерапиите остава без коса, очите и чертите на младата дама са все така красиви.

„Всичко започна през януари тази година с болка в коляното. Минах през различни лекари, докато се стигне до самата диагноза.

Не изпускай тези оферти:

 

От там последва счупване на бедрена кост, от юни съм обездвижена от кръста надолу и краката, защото метастазите по костите са ги направили крехки и чупливи. По прешлените са се появили образувания, които са прищипали гръбначния мозък, и това е довело до моето обездвижване“, споделя за тежките последни месеци Цветомира.

Красивото момиче започва лечението си в България, като преминава през пет химиотерапии.

 

„В момента съм на таргетна терапия, като ми казаха, че с вливките ще почувствам краката си, но така и не ги почувствах. Неврохирурзите в България пък ми казаха, че няма да проходя никога.

 

Затова се обърнах към клиники в Турция, където искат да направят нови изследвания, защото се съмняват, че лечението ми е било правилно.

 

Отделно една от клиниките ми дава надежда за възвръщане на сетивата в краката с нуклеарна медицина“, каза още Цанова, която не спира да показва колко е силна и не губи надежда, че може да пребори коварната болест.

 

По предварителни разчети цялото лечение ще струва около 100 000 лв., като за момента Цвети има оферти само за част от лечението.

„To e формирано в две оферти от две клиники, тъй като ги комбинираме. Впоследствие ще се разбере и за другите предложения, които ще са ясни в самия ход на лечението ми. За съжаление не разполагам с толкова много пари“, добавя борбената млада жена.

 

До вчера следобед в дарителска платформа бяха събрани над 65 000 лева от общата сума. Така че са необходими още малко усилия, за да бъдат набрани всичките 100 хиляди лева. Кампанията й се казва „ПоДари бъдеще на Цвети“.

„Надявам се един ден болестта да е зад гърба ми и аз отново да мога да ходя“, завършва с надежда Цвети.

Болестта не може да отнеме красивите черти на момичето

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: София прие забрана за стари коли в тези райони на столицата! Ето карта и колко ще е глобата
Next: Жената на Вежди Рашидов се обясни в ЛЮБОВ. Двамата греят от щастие на паубата на яхта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.