Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 34-годишната Надежда има скандал със съпруга си, а по-късно си ляга да спи-Събужда се 20 години по-късно
  • Новини

34-годишната Надежда има скандал със съпруга си, а по-късно си ляга да спи-Събужда се 20 години по-късно

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
adansdnqndnsadas.jpg

През 1954 година жителката на Днепропетровска област Надежда Лебедина заспала и се събудила 20 години по- късно. Едва през 1974 година.

Случилото се станало истински шок за нея.

Една вечер 34 годишната Надежда се скарала много сериозно със съпруга си. Конфликтът предизвикал у жената нестабилно емоционално състояние, в което тя легнала да спи. На следващия ден Надежда не се събудила. Изплашените й роднини извикали медици.

Обезкуражените лекари вкарали жената в психиатрична клиника, където й поставили диагнозите „шизофрения“ и „кататонен ступор“. Надежда останала в клиниката четири години, след което майка й я взела вкъщи.

Не изпускай тези оферти:

На петата година от съня, съпругът на Надежда починал. Десетгодишната им дъщеря се оказала в детски дом, защото баба й, която се грижила и за Надежда не е имала възможност да я възпитава.

 

 

Самата Надежда признава, че през цялото време е чувала какво се е случвало около нея, но не е могла да реагира. Не е била в сили дори да помръдне пръст.

Постепенно сънят ставал все по- лек. Тя можела да движи главата си, ръцете, а също така се хранела, но не се събуждала.

През 1974 година почива майката на Надежда и точно в този момент жената се пробужда. По- голямата й сестра Анастасия влязла в стаята и видяла, че майка им е починала. До нея лежала плачещата Надежда.

Първоначално жената не повярвала, че е спала двайсет години. За учудване на лекарите, тя се адаптирала към новия живот сравнително бързо. Приела порасналата си дъщеря, заинтересувала се от иновациите, които е пропуснала.

Трябва да се отбележи, че когато Лебедина се събудила, тя изглеждала на възрастта, на която е заспала – 34 години. Но след пробуждането, организмът й стремително започнал да наваксва пропуснатото. Според лекарите Надежда Лебедина стареела не с дни, а с часове, косата й се прошарила, а лицето – сбръчкало.

Надежда Лебедина почива на 74 годишна възраст. Диагнозата „шизофрения“ е призната за грешна. Даденият случай е оценен от съветските лекари като „истеричен патологичен сън“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандално! Главният секретар на МВР с шокиращи признания за ареста на Бойко Борисов
Next: Горещ слух: Бременна ли е Лена?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.