Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев изтръпна! Изпратиха му писмо: Умната! Поставяте се в риск
  • Новини

Радев изтръпна! Изпратиха му писмо: Умната! Поставяте се в риск

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
rasdasdeavpasivasmvo.jpg

Финансистът Кольо Парамов изпрати поредно писмо до президента Румен Радев, в което то съветва максимално бързо да се отърве от „Продължаваме промяната“, защото иначе поставя себе си, а и държавата в огромен риск. Парамов предупреждава, че и заради управлението на „Промяната“ на хоризонта се задава нова политическа платформа – тази на олигарсите.

Ето и цялото писмо на финансиста до президента Радев:

,,Платили сме много висока цена, за да има демокрация в България“

Мустафа Карадайь

Не изпускай тези оферти:

До президента на Република България

Господин Румен Радев

Уважаеми господин президент,

Умната!!!

През месец февруари тази година с първото си писмо до Вас, публикувано и в агенция ПИК на 22.02.2022 г., изрично Ви предупредих, че ,,Продължаваме промяната“ Ви вкарват в голям капан. Тогава изрично уточних – нищо чудно да Ви принудят и към усещането за необходимост от въвеждането на „Режима на пълномощията“ от преди 140 години (1881 – 1883). Трябва да се отървете скоростно от тези мечтатели. Много важна задача.

И търсете, търсете новия Стефан Стамболов, иначе Вие влизате в историята за втория мандат с възможно най-големия риск. Риск, който Ви води за никъде, господин президент.

Девет месеца след моето предупреждение писателят Стефан Цанев пред БНТ на 26.11.2022 г. изрично отразява: “В държавата в момента върви пълзящ преврат. Колко време управлява вече президентът? Кръгла година ще стане. Румен Радев управлява държавата – тихомълком обсеби властта! Очаквам да направи речта на цар Борис III. Страх ме е, че демокрацията губи своите позиции, партиите се държат недостойно и хората не ги искат. Ситуацията ми напомня на 1934 година.“

Господин президент, наистина ситуацията е сериозна. Ако направите един задълбочен анализ по състоянието на хазната, противоречията в здравеопазването, тежката инфлация, доходите и енергийния колапс, трябва да разберете, че навлизате в тупик. Целият цирк, който се разиграва в парламента с представителите на „Вашата промяна“, в следващите два месеца ще се изроди в тежък катаклизъм, а безпаричието ще внедри другата омраза. И тя ще се обърне този път срещу Вас. Забавянето на връчването на мандатите Ви вкарва в тежък и зависим капан!

Освободете се от тази хитрост, освободете се от всякакви комбинации на тежкия преход в България. Оставете всякакви мераци за президентска република на историята. Ще допуснете огромна организационна и държавническа грешка с тези тежки конституционни последствия.

Господин президент, направихте опит да разчлените олигархията, но неуспешно, защото не извадихте доказателствата. Ако бяхте посочили кой колко е забогатял от прехода, като разкриете офшорките, като разкриете изкуствения фалит на КТБ, успехът Ви бе гарантиран. Днес в България, без факти, осмислената революция на Промяната е невъзможна. Партията на „Промяната“ е в особени междуличностни отношения вътре в нея. При тях ,,Азът“ – първо лице, единствено число, е основополагащ, приносен момент, а не държавата. Това са поръчково млади политици, без знания, опит и съдържание, за това е и подготовката за тяхната елиминация.

В държавата ни стартира създаването на друга политическа платформа – тази на олигархокрацията. Богатите хора усещат, че предаването на цялата власт на подобни мечтатели ще повлияезле върху запазване на богатството им. За това новата политическа платформа на милионерите е на проект и дневен ред. Всякакви експерименти като тези с ,,Промяната“ са вече в историята, господин президент, и това трябва да го осъзнаете час по- скоро.

И последно – направете си разчет и бързо излезте от ямата на ПП, защото се поставяте под огромен риск, а поставяте и Република България под голяма опасност чрез тези невъобразими личности.

27.11.2022
Кольо Парамов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България е почернена! Откриха обесен адвокат и бивш следовател от Търново
Next: Актрисата Диана Димитрова обяви, че е била бита по време на снимки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.