Дело има, но резултати липсват
20 години и 4 месеца – точно толкова Десислава Севдалинова от Видин е в неизвестност. Дело има, но резултати липсват. Неясно остава дали момичето е убито или отвлечено за секс робиня.
22 юли 2002 г. е последният ден, в който някой е виждал 17-годишната Десислава Севдалинова от Видин, разказва Би Ти Ви.
„Тогава детето изчезна. Просто изчезна“, разказва майката на Деси – Анжела Маринова.
Не изпускай тези оферти:
По това време майката Анжела работи в Германия, а Деси живее с вуйчо си и баба си. Учи във Видин, мечтае за висше образование и планира пътуване в Германия за среща с майка си. Малко преди това обаче изчезва безследно.
„Имам съобщение, което аз съм показвала многократно на телефона. В него тя ми казва, че се е видяла с шофьора на автобуса, с когото трябваше да пътува и е казала, че ще се включи и племенникът ми в пътуването“, разказа майката на момичето.
По това време Деси има приятел – Божидар Пеков, син на бившата съдийка от Видин Мира Пекова. След изчезването ѝ именно при него са открити телефонът на Деси и златните накити на майката. Според доказателствата той е последният, който е видял момичето.
И става основен заподозрян.
„Открити са и евро при обиска, Мисля, че това са парите на детето, които бях пратила за пътя“, каза Анджела.
В първите часове след изчезването издирване няма. Ден по-късно полицията започва да търси момичето, а до обвинение се стига седем години по-късно. С обвинение за отвличането е Божидар Пеков, а за лъжесвидетелстване – майка му Мира Пекова.
„Сега сме на етап, че делото е подновено за кой ли път. Аз благодаря на Гешев. Запознат е със случая. Работи се, но това е от година и половина“, каза Анжела.
Тя обясни, че няма информация за това дали има нови данни по казуса. „Знам, че Пеков има свой бизнес. Говореше се, че е в Испания. Там е лежал в затвора“, добави майката на Деси.
Според нея дъщеря ѝ е изведена същата вечер на „Връшка чука“. По думите има данни, че Петков е бил на граничния пункт. И така вече две десетилетия една майка живее с мечти и очаквания.
„Представям си я колко е пораснала вече. Представям си, че може би има семейство. Мисълта, че ще я прегърна ме крепи. Аз знам, че Деси ще се върне. Вярвам. Усещам го и знам, че има справедливост под една или друга форма“, разказа Анжела.
Помни всичко за последния път, когато е видяла дъщеря си. „Когато тръгнах за Германия тя ме прегърна. И аз се разплаках. Тя гледаше през терасата. Айде бе мамо, айде стига, защо плачеш сега? Ще мине още малко време и ще се видим и ще дойда аз при теб. И ме стисна силно. Е аз плаках до „Връшка чука“, не можех да се спра от хълцане“, добави тя. Сякаш инстиктът й е подсказал, че няма да се видят скоро.
„Както и сега инстинктивно съм спокойна, че ще дойде денят и ще я прегърна пак“, вярва Анжела.
Дотогава, макар и досиетата да са изстинали, а следите изчезнали, една майка от Видин ще се моли и сутрин и вечер и ще чака.
„Винаги ще търся отговор за нея. Винаги ще търся отговор, защото този отговор така и не ми беше даден. Бих казала на Деси, че я обичам, макар, че тя го знае и че я чакам. Колкото трябва, толкова“, добави Анжела.
Защото надеждата е по-силна от всичко.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: