Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12 часа след финала разсекретиха как Алекса Ерски е похарчил наградата си от 100 000 лева от Игри на Волята
  • Новини

12 часа след финала разсекретиха как Алекса Ерски е похарчил наградата си от 100 000 лева от Игри на Волята

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
raszzsktkastkasit.png

След три месеца, изпълнени с изпитания за физиката, ума и волята на състезателите, „Игри на волята: България“ има своя нов шампион.

Алекса Ерски надделя над своите съперници в битка с неочаквани обрати и стана големият победител в четвъртия сезон на най-екстремното риалити в телевизионния ефир. Той зае почетното първо място и спечели наградата от 100 000 лв.

Именно тази награда е под прицел от любопитните зрители. Първо тази сума не е 100 000, а е 90 000 лева след, като се заплатят данъците им по закон.

Алекса е споделил пред близки за какво ще изхарчи въпросната сума. Тя ще отиде като част от по-голяма сума за закуване на семейно жилище. Такова, в което той и приятелката му Елица да се чувстват добре и да изградят своето бъдеще.

Не изпускай тези оферти:

В последния епиозод Алекса получи голяма морална помощ от Елица, след като във видео тя му каза, че го обича.

“За първи път в “Игри на волята” мога да кажа, че съм доволен от своето представяне. Наистина беше много тежка битка от началото до самия край. Имах много достойни противници. Искам да благодаря на Георги и Филип!

Благодаря на всички!”, развълнувано сподели Алекса след най-важната си битка.

Шампионът по борба започна своя път в “Игри на волята: България” като част от племето на Резервите, влезе последен в истинското състезание, но преодоля всички предизвикателства и завоюва победата.

След три месеца, изпълнени с изпитания за физиката, ума и волята на състезателите, „Игри на волята: България“ има своя нов шампион. Алекса Ерски надделя над своите съперници в битка с неочаквани обрати и стана големият победител в четвъртия сезон на най-екстремното риалити в телевизионния ефир. Той зае почетното първо място и спечели наградата от 100 000 лв.

“За първи път в “Игри на волята” мога да кажа, че съм доволен от своето представяне. Наистина беше много тежка битка от началото до самия край. Имах много достойни противници. Искам да благодаря на Георги и Филип! Благодаря на всички!”, развълнувано сподели Алекса след най-важната си битка. Шампионът по борба започна своя път в “Игри на волята: България” като част от племето на Резервите, влезе последен в истинското състезание, но преодоля всички предизвикателства и завоюва победата.

Филип и Георги не успяха да подредят своите пъзели, но напуснаха Арената с гордо вдигната глава, въпреки разочарованието от загубата. “Адмирации за Алекса. Наистина достоен съперник и достоен победител!” – разкри Филип. Двамата с Георги показаха какво е истинско спортсменство и поздравиха новия шампион за голямата победа. Един Непобедим – Георги, един Безстрашен – Филип и един Супергерой – Алекса направиха най-запомнящия се финал в историята на екстремното риалити.

Зрителите на NOVA станаха свидетели и на изключително оспорвана битка между петимата полуфиналисти. В нея най-добрата жена в четвъртия сезон на “Игри на волята: България” – Виктория и черната нинджа на Арената – Гого се разделиха на косъм с възможността да се борят за победата.

Силни емоции завладяха състезателите на последния племенен съвет, а посланията от най-скъпите хора изпълниха очите им със сълзи от щастие. Приятна изненада бяха видеата на отпадналите участници Фейгин, Цветан и Елица, които пожелаха успех на най-близките си хора в надпреварата – Георги, Виктория и Алекса.

Екстремни предизвикателства, нови по-мащабни битки и съдбоносни обрати бяха само част от изненадите в четвърти сезон на екстремното риалити. Цели 30 състезатели се впуснаха в безмилостната надпревара, а четвъртото племе на Резервите преобърна играта по невиждан досега начин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България е в траур! Майка и дете загинаха, а другото дете е с опасност за живота
Next: Не им е лесно на мъжете от bTV: Ето как изглежда Натали Трифонова зад кадър

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.