Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само ядове напоследък и косата ми започна да капе. Но една аптекарка ми каза тази маска и вече дори Рапунцел ще ми завиди
  • Новини

Само ядове напоследък и косата ми започна да капе. Но една аптекарка ми каза тази маска и вече дори Рапунцел ще ми завиди

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
qdasdasdoasdoasod.png

Всички жени си мечтаем за здрава и красива коса, която само с едно леко завъртане на главата да привлича мигновено всички погледи. Да бъде дълга, да бъде мека като коприна, да не се заплита и да пада като водопад над гърба ни. Толкова много ли искаме?

За жалост обаче косата понася изключително много трудности, при това всеки ден. Като започнем от атмосферните условия, с които няма как да се преборим, преминем през химическите препарати, с които малко или много я третираме, преминем през не особено щадящите бои за коси и завършим с всевъзможните сешоари, преси, маши и други нагряващи средства, с които не пропускаме да я доизгорим.

Затова е много важно да я подхранваме, колкото се може по-често. Да се опитваме да й спестим повечето процедури, които я изтощават. Поне два пъти в седмицата да й правим щадяща маска, с която да я заздравим максимално.

На пазара се предлагат много и различни маски за коса, но често цените им са непосилни за много от нас. Освен това никога не можем да бъдем сигурни какво точно съдържа дадената маска и дали е добро за косата ни.

Не изпускай тези оферти:

Днес ще ви предложим една лесна и арматна маска, която няма да се отрази на бюджета ви и която да си забъркате вкъщи. С нея ще възстановите косата си, ще я заздравите и ще ускорите растежа.

Всичко, което ви е необходимо, за да си я приготвите, са следните продукти:

3 с.л. канела;
6 с.л. мед;

6 с.л. зехтин;
Начин на приготвяне:
Загрейте зехтина на водна баня, добавете към него канелата и меда и разбъркайте всичко внимателно.

Нанесете сместа върху скалпа и косата, като след това увиете с фолио, а най-отгоре завиете с кърпа. Оставете маската да действа 1 час.
Изплакнете внимателно с топла вода, а след това повтаряйте процедурата поне три пъти в седмицата.

Обърнете внимание на това, че възможните причини за косопад могат да се дължат на липсата на желязо, хормонален дисбаланс (предизвикан от неправилната функция на щитовидната жлеза) или пък липса на витамини вследствие на неправилно хранене.

С тази маска обаче ще възстановите обема и и гъстотата на косата си, ще я направите по-силна и ще кажете сбогом на сноповете коса след всяко разресване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Промяната побесняха. Зловещ отговор на Радев
Next: Майка ми избяга с богаташ в чужбина, а мен ме заряза на село, когато бях на 8 години

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.