Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слава Севрюкова за 2022-2037г.: Ще изтекат черните времена, България я чака добро
  • Новини

Слава Севрюкова за 2022-2037г.: Ще изтекат черните времена, България я чака добро

Иван Димитров Пешев декември 12, 2022
sssllvasvasseevv.jpg

Неразгадания и до днес феномен Слава Севрюкова, за която самата Ванга казва,
че е била в пъти по-могъща от нея, си отива преди точно 30 години, през 1991 г.

В последната година от своя живот тя споделя предсказанията си за България, обхващащи
периода от настъпващата скоро 2022 до 2037 г.

 

Слава не обяснява защо избира именно този промеждутък от време, в който да погледне
в бъдещето. За разлика от други ясновидци тя не свързва събитията с прекалено
конкретни дати, а просто описва с думи картините, които вижда в бъдещето.

Не изпускай тези оферти:

Близките до нея хора успяват да запишат буквално едно към едно нейните пророчества, които
се разпространяват и 30 години след кончината ѝ.

 

„В Библия­та е казано: „Последните ще бъдат първи“. Помнете – от България ще поеме
по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето
ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест.

Колкото до славяните, на тях принадлежи
Бъдещето“, нарежда Севрюкова. „Ще изтекат черните времена. В България нещата ще
се проме­нят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда
непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.

Разпънати на кръст между Изтока
и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един-единствен избор – Духовността.

Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени
да обогатим све­та. А и в миналото сме го правили…“, казва великата пророчица.

 

„Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя… Оцелелите ще са горе,
по високото. Затова България – преобладаващо планинска страна – по-слабо ще пострада
при бедствията. Страната ще преодолее кризата и ще укрепне.

От богоизбрания ни
народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското
племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата
култура.

Това е кармично предопределено! България ще я спаси не толкова възстановената
икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център
на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето
племе.

 

Племето ни не ще погине в изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще
дойдат после, все ще се зоват българи“, споделя още в последните си мигове ясновидката,
родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България.

Дарбата
ѝ е била потомствена, наследила я от своята майка Мария, която баела, лекувала
с билки и врачувала.

От дете славата на Слава се носи и извън пределите на България,
но ясновидските ѝ занимания ѝ носят опасности до края на житейския ѝ път.

Преди
9 септември се криела от църквата, а след 9-и от властта. Ясновидката умира на
89-годишна възраст в скромния си апартамент в София.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убиха жена в Столипиново! След гонка между каруци последвал удар с пешеходец, блъснатата пешеходка починала
Next: Най-модерният начин за завиване на сарми тази година! И на вид са бомба, и на вкус – перфектни

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.